Когато в началото на пандемията не ни се искаше да вярваме в нейното несвършващо посещение, спряхме поредицата за новите коронни жанрове с пролетните им проявления и се надявахме, че след Празника на музиката в началото на лятото и концертите пред ограничена публика по този повод, срещите ни с любими артисти ще бъдат ви-з-а-ви и тет-а-тет. Животът обаче е отвъд плановете и към края на годината можем да отбележим няколко запомнящи се албума в категорията „нови коронни жанрове” в две последователни публикации.
В първите два диска има пиано, джаз, записвани са в домашни условия от утвърдени имена. Първият е на Фред Хърш, който след като победи СПИН-а, не остана длъжник и на Ковид-а. В соловата си творба „Песни от вкъщи” вкарва собствените си, провокирани от изолацията композиции, които далеч не са лесни за слушане. Балансът идва от интерпретацията му на стандарти и хитове като „When I’m 64” (Хърш е на 65), „Solitude” и „Get Out of Town”. „Исках музиката ми да направи хората по-щастливи, тя е вид „comfort food“ – така Хърш представя нещата. С присъщата си експресивност Хърш бе сред първите, представящи във фейсбук своите „Tune of the Day„, които служат за основа на продукцията му на твърд носител.
Подобна е историята на челиста Йо-Йо Ма с пианото на Кетрин Стот. Там виртуалните концерти са по-редки, но смисълът им е сходен – „Песни за комфорт и надежда”. Класическото амплоа на артистите не е пречка, дори напротив, за включването на традиционните химни „Amazing Grace” и „Gracias a la vida”, на хитове като „Scarborough Faire” и… „Вечери в подмосковието”. Настроението далеч не е камерно (в смисъл на bluesy), но не е и приповдигнато като новогодишен концерт. Обраността в изказа и на двамата виртуози оставя пространства за мечти пред камината. Поредният им албум в цялата си еклектика е едно добро допълнение към коледната атмосфера.
