„Изумително е, колко често съм бил описван като „интелектуалец“. Това е твърдение толкова фалшиво, колкото и лохнеското чудовище, тъй като аз нямам и един интелектуален неврон в главата си. Необразован и неинтересуващ се от нищо учено, аз пораснах като прототип на тъпака, който седи пред телевизора с бира в ръка и зяпа мача с усилен звук, а на стената си е залепил със скоч плакатчета от „Плейбой“. Колкото и да не ни се вярва, това пише Уди Алън в автобиографията си. Определят го като легенда в киното, въпреки че той очевидно не се взима насериозно и се носи с лекота сред вълните на живота.
Роден на 30 ноември, но записан на 1 декември, за да му върви и винаги да бъде първи – А̀лън Стюарт Конигсберг е феномен в киното. Той е един от малкото хора, които могат да си позволят да бъдат всичко – музикант и комедиант, режисьор, сценарист, актьор и драматург. Започва да прави филми през 60-те и оттогава издава нов филм почти всяка година. Лентите му са на пръв поглед неангажиращи. Той поставя героите си в съвсем обикновени житейски ситуации, но всъщност винаги търси отговорите на много по-сложни въпроси. Именно чрез събитията, които могат да се случат на всеки един от нас, Уди Алън ни подтиква да се идентифицираме с героите му и да потърсим смисъла на живота през обикновените неща.
„Ани Хол“
Големият пробив на Уди Алън е през 1977 г. с филма „Ани Хол“. Самият той играе главната роля в компанията на Даян Кийтън, а лентата разказва за отношенията между комедианта Алви Сингър и неговата приятелка Ани Хол – и двамата еднакво невротични и различни. Самият Уди Алън се изявява като стендъп комик през 60-те и това му помага така добре да се превъплъти в ролята. Тези негови занимания съвсем не са плод на аматьорски мечти, а напротив – Comedy Central го поставя на 4-то място в класацията си за 100-те най-добри стендъп комици, а Guardian му отрежда почетното 3-то място. Развитието на отношенията между Алви и Ани Хол донасят на Уди Алън четири награди Оскар, пет награди БАФТА и една награда Златен глобус.
Филми, снимани в Европа
Любимото място за снимки на Уди Алън е Ню Йорк и той не обича да излиза често оттам. Въпреки това има няколко ленти, заснети в Европа, които също заслужават внимание. Едни от най-добрите са „Вики, Кристина, Барселона“ и „Полунощ в Париж“. Първият от тях е заснет в слънчева Испания и е един от най-различните му филми. След известно време на снимки в мрачния Лондон Уди Алън иска нещо различно и го намира на юг. „Вики, Кристина, Барселона“ отново изследва човешките отношения и любовта, но е изпълнен със страст и изкуство повече от всеки друг негов филм. Доказателство за това е и любовта на Пенелопе Крус и Хавиер Бардем, които са част от снимачния екип. Те дълго време преди това са приятели, но именно по време на снимките на тази лента намират пътя един към друг. Филмът също е удостоен със Златен глобус и Оскар.
Не по-малко внимание заслужава и филмът „Полунощ в Париж“, който носи неповторим романтичен и емоционален заряд. Той се появява на екран през 2011 г. и събира заедно актьори като Марион Котияр, Оуен Уилсън и Рейчъл Макадамс. Типично в стила на Уди Алън лентата ни представя любовта на Инес и Джил – тя е здраво стъпила на земята и по-скоро пресметлива, а той е отнесен и нежен писател, който иска завинаги до остане в красивия Париж. Този филм е много различен, защото в него има елементи на фентъзи. Френската столица се оказва пресечната точка на минало и настояще, където можеш да танцуваш и разговаряш със Салвадор Дали, Ърнест Хемингуей, Франсис Скот Фицджералд и кого ли още не. Филмът те пренася в една друга реалност, където мечтите не са невъзможни. Лентата също донася Златен глобус и Оскар на Уди Алън, както и много други номинации.
Въпреки че има толкова много награди, Уди Алън не се впечатлява от тях. Не обича партита и церемонии, не се интересува и от цифрите в боксофисите. За мнозина е голям режисьор, но самият той твърди, че не е създал велик филм и това може би му предстои. Въпреки че умее толкова много неща и има редица филми зад гърба си, Уди Алън се възприема като съвсем обикновен човек. Лентите му са толкова еднакви, колкото и различни, но има едно нещо, което със сигурност ги обединява – подходящи са за студеното и дъждовно време. Почти във всичките му филми вали, но това не е повод за драма, а напротив – тогава се случват най-хубавите моменти, а дъждовните градове са посвоему романтични.
