Както казахме Коледа ще е различна. Такава ще е и в едноименната столица на Великото херцогство Люксембург. По улиците на града няма да има коледни базари, нито ледени пързалки, но светлините ще осветяват Люксембург и заедно с празничните дръвчета ще държат духа на хората. Въпреки очевидната липса обаче Люксембург е вълшебен град и покачен на стръмна скала, градът придобива почти приказно значение за знатната листа на Юнеско. А зимата? Зимата превръща столицата в истинска приказка и ние ви предлагаме да я прочетем. Защото тя има щастлив край.
Имало едно време…
…две реки – „Петрус“ и „Алзет, – които успели да си проправят път през устремени нагоре скали и да създадат красивите клисури, над които щял да наднича първият замък, около който да се развие днешен Люксембург. Това бил „малкия замък“ на Зигфрид I. Той бил построен през 936 г. и макар да има оскъдни археологически доказателства за предишно присъствие на римляни и франки, именно замъкът на Зигфрид белязал началото на Люксембург.
И така, високите и стръмни скали, върху които бил покачен замъкът, дълго време играли успешно ролята си на естествени укрепления. В тях дори са издълбани някои от фортовете – част от по-късното укрепване на защитата на замъка, превърнал се в една от най-страшните европейски крепости през Средновековието. За съжаление тя претърпява множество разрушения, като това през 1684 г., когато френският военен Себастиан дьо Вабан я изравнява със земята, за да я построи отново.
Вабан бил може би най-видният крепостен инженер и наред с новите укрепления на крепостта, позната вече като „Бок“, доразвил и подземните ѝ тунели, които успели да помогнат на замъка да устои на много нападения. В крайна сметка „Бок“ се оказала прекалено важно и силно укрепление (наричана често „Гибралтар на Севера“) и през 1876 г. по силата на Лондонския договор тя била разрушена, за да се избегне напрежението между Германия и Франция. Люксембург получил пълна независимост и неутралитет.
Поради тази причина това, което днес можем да видим от крепостта са само 10%, но и те са приказни и достатъчни. За радост обаче подземните тунели нямало как да бъдат премахнати, без да се разруши и голяма част от града. Затова и успели да се спасят, предлагайки днес възможността да се разходите по това подземно инженерно чудо, виещо се във вътрешността на скалите цели 23 км. и заедно с цялата крепост, приело престижната титла „световно културно наследство на Юнеско“. Някои от влажните и тъмни някогашни затвори, бомбоубежище и хранилища за съхранение на оръдия днес са превърнати в екстравагантни галерии на изкуството.
„Най-красивите балкони на Европа“. Така наричат местните пешеходната панорамна алея, виеща се по каменните стени на легендарната крепост. Този път, осеян с най-живописните панорамни гледки, се нарича „Де Шемин де ла Конеше“ и от него погледите ви могат да се насладят на старата част на Люксембург – красивият квартал „Грунд“, устремено спускащ се към реката.
„Грунд“ е наистина като изрязан от някоя приказна книжка със своите стъпаловидни старинни къщи, някои от които врязани в самите скали, и реката, ромоляща около тях и под каменния мост, къпеща лежерно надвисналите клони на върбите. Това място е особено приказно и вълшебно, когато е покрито с пухкава бяла покривка, по която да оставите стъпките си.
И за да преминем от приказното минало в модерното настояще, ще го направим символично, както самите люксембургци го правят буквално – по един от 111-те моста, свързващи стария и новия град. „Мостът на Адолф“, извисяващ се със своите внушителни арки над река „Петрус“, е неофициалната визитна картичка на Люксембург. Построен в периода 1900-1903 г. и кръстен на великия херцог Адолф I, мостът се е превърнал във вдъхновение, а дизайнът му по-късно е копиран от инженерите на моста „Уолнът Лейн“ във Филаделфия, Съединените щати.
Модерната приказка на Люксембург
Реките „Алзет“ и „Петрус“ се вливат в Люксембург и стават едно цяло. Така и средновековната история и облик на града се сливат в перфектна хармония с напредничавото мислене и модерната роля на града като седалище на няколко институции на Европейския съюз. Приказката му през годините постепенно води историята към един щастлив край.
Гостоприемната земя
В началото на XIX век Люксембург е имала доста скромно начало, бидейки една малка селскостопанска страна с много остарели съоръжения. Скоро обаче ще бъдат открити множеството железни залежи, които заедно с подкрепата на Германия, ще позволят на Люксембург да пусне локомотива на своята индустриална революция. И ето че заради търсената работна ръка страната ще види няколко вълни от имигранти, които завинаги ще променят нейния демографски пейзаж.
Привлекателният жизнен стандарт, стабилната икономика и стратегическото разположение на Люксембург в сърцето на Европа продължават да превръщат както цялата страна, така и нейната столица в притегателна сила за чужденците. Затова и никой не трябва да се учудва, че те са около половината от населението ѝ. Да, точно толкова е привлекателен Люксембург. Ще се запитате кои са най-многобройните ѝ чуждестранни заселници? Победители в тази статистика определено са португалците (в Люксембург е нелегално да се събира статистика за расата, етноса и потеклото на гражданите, затова е трудно да се даде точен процент), които толкова усилено са заселили страната през годините, че днес много от тях вече притежават люксембургско гражданство.
Земя на хармония
Столицата на Люксембург редува своята зеленина и природа с напредничавото си мислене и модерна визия. Старото и новото живеят в перфектна хармония. Редува пред очите ни и своите гледки: средновековни приказни сгради; внушителни укрепления, увиващи историческия град – едно прекрасно бижу на военната архитектура; следва спокойствието на двете реки – задължителен елемент на една приказка. И ето че пресичате мост – символична трансформация за преминаване в друг свят – и наистина попадате в такъв. Модерен финансов център, пълен с извисяващи се небостъргачи, където банковото и административното дело процъфтяват. И този икономически подем, наред с всичко, превръща Люксембург в най-богатия град в Европа по БВП на глава от населението и в един от най-богатите в света.
Дали това е краят на приказката Люксембург? Просто сме стигнали до момента, в който е намерен баланс между история и настояще, между запазена природа и делата на човешката ръка, между различните националности и езици. И понеже смятаме, че Люксембург се справя добре, можем спокойно засега да затворим страниците на тази приказка.
