„… Докато все още са двойка, Пикасо и Фернанда обичат да посещават известното френско кабаре „Мулен Руж“, където някъде там зад завесите вече го чакала другата голяма муза на Пикасо – Ева Гуел. Тя стояла там с игла в ръка, за да закърпва скъсаните костюми на танцьорките. Тайно гледала към масата на Фернанда и Пабло и им се възхищавала…“ Така свършва една история и започва друга. Изисканата и красива Фернанда Оливие, с която Пикасо прекарва седем години, вече започва да му дотяга. Инстинктите му го водят към нещо друго, защото вече има нужда от нова муза, от която да черпи страст и енергия. Ева Гуел се изпречва на пътя му в точния момент.
Тя се ражда през 1885 г., а малко по-късно приема за себе си името Марсел Хумбърт. Съвсем целенасочено тя пази миналото си в тайна и не обича да говори за него. Когато е на 18 години, Марсел напуска семейството си и започва работа в прочутото кабаре „Мулен Руж“, но съвсем не като танцьорка, а като шивачка, която се грижи за костюмите на танцьорките. Тайно наднича зад завесите и мечтае за живота на посетителите – изискан и сякаш перфектен. Така тя се влюбва в Пабло Пикасо, за когото вече всички говорят. По това време той все още е с Фернанда, а Марсел има връзка с полския художник Луи Маркуси. Въпреки това те успяват да се срещнат и Пабло се влюбва в нея. Тя не се представя като Марсел, а като Ева – първата жена. Тогава Пабло ѝ казва, че това име ѝ отива и тя ще бъде първата жена за него. А тя по нищо не прилича на Фернанда – няма нейната изисканост, извивки и нейните светски маниери, но въпреки това художникът се влюбва в нея.
Известно време Пабло, Фернанда, Луи и Ева са приятелски семейства, които посещават заедно френските кафенета. Но нещата между тях не вървят. Пабло ухажва Ева, а Фернанда започва връзка с младия италиански футболист Убалдо Опи. Това се оказва капката, която прелива чашата – Пабло и Фернанда се разделят и не след дълго той заживява с Ева Гуел. Тя е крехка, срамежлива и притеснителна. За всички е необяснимо какво е харесал художникът в нея. От друга страна злите езици твърдят, че това е само поза и Ева всъщност е много пресметлива.
Истината може би е някъде по средата, но е факт, че Пикасо се влюбва лудо в нея и неочаквано за всички смята да я направи официално своя съпруга. Бившият ѝ приятел Луи я преследва, а Пабло опира пистолет в главата му и заплашва, че ще го убие, ако продължи да я тормози – толкова влюбен в Ева е арогантният Пикасо. Ева Гуел остава в историята като жената, която изцяло го променя. От грубия и дяволски лош Пикасо няма и следа. Дори и след години, той ще си спомня за нея с обич, защото тя завинаги остава първата му любов. Ева Гуел се свързва с т.нар. кубински период в творчеството на големия художник. Тя става негова муза и той я рисува в много от своите картини. Най-известната от този период е „Жената с китара“. Всички картини от тези години са подписани с „Ma Jolie“ /“Прекрасна моя“/.
Пикасо е толкова замаян от Ева, че наистина мисли да се ожени за нея. След години на странствания и трудни периоди, той е готов да създаде семейство и дом. Трябва му само тежката дума на дон Хосе – бащата, който за пръв път поставя четка в ръцете му и го подтиква да рисува. Пикасо води Ева в Барселона и те получават благословията на строгия Хосе. Щастието изглежда на крачка от двамата влюбени, но всъщност точно в този момент им се изплъзва. Не след дълго дон Хосе умира, започва войната и сватбата се отлага. През това време Ева се опитва да забременее и когато започва да не се чувства добре, решава, че това се е случило. Тя отива на лекар, за да разбере, че всъщност умира. Според различни източници Ева се разболява от рак или туберкулоза, но до последно крие диагнозата си от Пабло. Разкрива я, когато вече е късно и няма какво да се направи.
Художникът е съсипан, а животът му се превръща в ад. Ева прекарва няколко мъчителни седмици в болница и издъхва на 14 декември 1915 г. Преди нея художникът казва, че е изпитвал само страст и влечение, докато с нея е разбрал какво е любов, но няма щастието да я изживее докрай. В следващите години той към никоя друга жена няма да изпита такива чувства. Злите езици твърдят, че Пикасо бил неотлъчно покрай Ева до последния ѝ дъх, но същевременно вече започнал да се оглежда за друга. Осъзнал, че ще остане сам, художникът бърза да си намери друга любовница. Изкуството му има нужда от страст и Пикасо знае това. На него всичко му е позволено и след смъртта на Ева той се отправя към Габи, която обаче никога не заема достойното място на муза. В продължение на година той дави мъката си по Ева с нея, за да се наплаче и преживял мъката да срещне следващата си муза – балерината Олга Хохлова.
