Да изпиеш следобедното неделно кафе на масата, където някога са седели Айнщайн и Кафка? Да, това е възможно в пражкото Café Louvre. Разположено на Národní třída – един от най-оживените и известни булеварди в Прага, то е ключово за културния живот в Чехия в началото на XX в. Ние днес сме свикнали да свързваме кафенето с приятна музика, неангажиращи разговори и почивка. Преди стотина години обаче, то съвсем не е изглеждало така. Кафенето е изключително важна част от обществения живот, където се обсъждат важните въпроси и се случва историята. Във времето преди телевизията и мобилните телефони кафенето е било мястото, където можеш да контактуваш с приятелите си и да научаваш новините. Café Louvre е именно едно такова място.
Кафенето отваря врати през 1902 г. и е част от мрежа подобни места, но е значително по-голямо и обхваща няколко етажа. То веднага се отличава от останалите кръчми и кафенета, защото Café Louvre е първото електрифицирано кафене в Прага – докато другите кафенета се осветяват от свещи, то се осветява от електрически крушки. Друг любопитен момент от неговата история е отношението към жените. Това е мястото, където дамите могат да се събират. Дотогава дамите се срещали в т.нар. салони у дома, но Café Louvre им дава възможност да организират първия си дамски салон и да се срещат без придружител.
По всичко личи, че това кафене е нещо ново и модерно, което Прага не е виждала досега и съвсем очаквано то е посещавано с интерес. А това, което прави Café Louvre още по-популярно, са неговите посетители. То се оказва пресечната точка на редица интелектуални дебати и едни от най-големите имена в културата на XX в. са негови клиенти. Още през 1902 г. там започва да се събира кръгът от последователи на Франц Брентано – немски философ и психолог. Неговата фигура е ключова за т.нар. Аристотелов ренесанс през XIX в. Той изнася лекции върху Аристотел, а трудовете му са симптоматични за засиления интерес към древногръцкия философ. Сред последователите на Брентано са израелският философ Хюго Бергман, чешкият философ и юрист Оскар Краус и др. Именно в Café Louvre те организират срещите си и дискутират философски въпроси. Известно време към този кръг принадлежат писателите Франц Кафка и Макс Брод, които по това време са все още студенти. През 1905 г. Макс Брод е изключен от философската група заради несъгласия с възгледите ѝ, а в знак на солидарност Франц Кафка сам напуска групата. Въпреки това те продължават да посещават кафенето и не след дълго формират нов кръг около себе си. Самият Макс Брод споделя: „С К. в Café Louvre четем Лафорг. Прекрасни, нежни часове, през които се чувствам напълно защитен.“
Един от най-известните посетители на Café Louvre е и Алберт Айнщайн. Малко след като става професор в Университета в Цюрих през 1911 г. Айнщайн е назначен на работа в Карловия университет в Прага. В периода, в който е там, Айнщайн обича да посещава Café Louvre. Той е един от редовните посетители на вечерите във вторник в салона на Берта Фантова – чешка интелектуалка, която всеки вторник организирала срещи, на които се говори за наука, музика и изкуство. Освен разговори е имало и музика, а Айнщайн обичал да свири на цигулка в дует с пианистката Отилия Нагелова.
Една от най-важните дати в историята на Café Louvre е 15 февруари 1925 г. Тогава там се събират 38 писатели, за да учредят Чехословашкия ПЕН клуб. За председател е избран Карел Чапек, а почетен гост е президентът Томаш Гариг Масарик.
За съжаление, не всички следващи години са толкова хубави за Café Louvre. По време на немската окупация кафенето е посещавано предимно от немскоговорящи граждани. През 1948 г. е национализирано, а по-късно пространството се използва за офиси. Въпреки че не се използва близо 50 години като кафене, през 1992 г. сградата е възстановена във вид, който е близък до първоначалния. И днес то не прилича на останалите кафенета. Повечето от тях са на нивото на улицата, но Café Louvre се помещава на втори етаж и гледа минаващите отвисоко. Сегашният собственик отказва да включи Wi-Fi, за да провокира хората да разговарят. Менюто се движи на ръба между настоящето и миналото, като се опитва да бъде в крак с модата, но и да предлага асортимент, който се е предлагал още в началото на XX в. И така днес, в XXI в., можем да се докоснем до една отминала епоха, да се освободим малко от влиянието на интернет, да разговаряме и да пием кафе така, както някога Кафка и Айнщайн.
