Определението е в кавички, но не защото не е вярно, а защото принадлежи на доц. Величко Тодоров. Така той определя един от най-известните чешки писатели, а ние можем само да се съгласим с него. Едно от доказателствата за това е, че именно на Карел и неговия брат Йозеф Чапек светът дължи думата робот, която те измислят още през 1920 г. Точно преди век Карел Чапек написва драмата „R. U. R.“, в която се разказва за създаването на роботите и как те в един момент възстават срещу човека. Малко след написването драмата е преведена на английски, а Карел Чапек става световноизвестен. Към това можем да прибавим и чешкия майсторски превод на стихотворението „Зоната“ на френския поет Гийом Аполинер. То дава тласък на авангарда в Чехия, а Чапек прави още по-известен и уважаван.
Литературните критици обичат да разделят творчеството на Карел Чапек на две части. Първата линия е свързана с релативизма и разбирането за множественост на истините. Тук попадат „Разкази от единия джоб“, „Разкази от другия джоб“, романите „Метеор“, „Обикновен живот“ и др. В тях Чапек ни представя различни гледни точки и оставя на нас да преценим коя истина да изберем за себе си. Втората линия е т.нар. утопично-фантастичната, в която попадат драмите „R. U. R.“, „Бялата болест“, романите „Фабрика за Абсолют“, „Война със саламандрите“ и др. В тях писателят като че ли предвижда какво ще се случи със света и ни предупреждава да не бъдем прекалено алчни и жадни за война.
Тези две условни линии обаче не изчерпват творчеството на Карел Чапек. Освен разкази, драми и романи той пише и пътеписи. През 1923 г. се появяват „Писма от Италия“, а година по-късно и „Писма от Англия“. Когато говорим за пътеписи, релативизъм и антиутопии, може би ще ни е трудно да повярваме, че някъде между тях има и книги за деца, но ще ни се наложи, защото Карел Чапек пише книги и за най-малките, сред които „Девет приказки и две в повече“ и „Дашенка, или животът на едно кученце“. Малко известен факт е и това, че Чапек е бил любител фотограф, а сред портретните му фотографии се появяват дори такива на първия чехословашки президент Томаш Гариг Масарик. Любопитен момент е и любовта на Чапек към музиката, която върви ръка за ръка с интереса му към чуждите култури. Той е притежавал огромна колекция от каталози, които дарява на Напръстковия музей в Прага. След 1990 г. с помощта на ЮНЕСКО колекцията е дигитализирана.
Освен с разностранните си интереси и таланти Карел Чапек се отличава и с особена емоционалност. Писателят страда от рядката болест на Бехтерев, която представлява хронично възпаление на гръбначния стълб. Заради тази болест той не участва в Първата световна война, но тя белязва сериозно живота му. Макар и да не е бил на фронта, Карел Чапек е много чувствителен за света около себе си. През 1937 г. той написва драмата „Бялата болест“, която разказва за вид проказа, която убива хората. Откривателят на лекарството срещу болестта е готов да го даде в замяна на мира. В крайна сметка обаче е смазан от тълпата, която е жадна за лек, но и за войни. В края на драмата Карел Чапек добавя бележка, в която пише, че се е вдъхновил да напише драмата, защото хуманизмът бил забравен. Според него както войната, така и всяка една тоталитарна власт са знак за липса на човечност.
Освен в текстовете си Чапек изразява обществената си позиция и по други начини. В продължение на около 20 години той е колумнист в популярния ежедневник „Лидове новини“, където споделя мнението си по наболели проблеми, а колонките му са четени с голям интерес. В периода 1921 – 1923 г. Карел Чапек е драматург и режисьор в пражкия Винохрадски театър. Всеки петък той и брат му Йозеф се превръщат в актьори, които канят на сцената личности от обществено-политическия живот. Тези срещи бързо се превръщат в институция, а участниците били наричани „петъчници“. Редом до сцената с братята Чапек застават президентът Томаш Гариг Масарик, министърът на външните работи Едвард Бенеш и др. В периода 1928 – 1935 г. Карел Чапек записва разговорите си с президента Масарик, които са свидетелство за неговите политически и житейски възгледи.
Мюнхенското споразумение от 1938 г., според което Судетската област от Чехословакия преминава в ръцете на Германия, се оказва повратна точка в живота на Чапек. Той е съкрушен и възкликва, че светът му се е срутил и няма какво повече да прави там. Случайно или не, няколко месеца след това Карел си отива от този свят. След лека настинка, която прераства в тежка пневмония, той се отправя към небесните пътеки точно на 25 декември 1938 г. Смъртта му предизвиква истински шок, а това че си отива точно на Рождество Христово дава повод за различни спекулации. Появяват се хора, които твърдят, че предишния ден са го видели да се моли в църква. Казват, че усещал какво ще се случи със света и сърцето му не издържало. Няколко месеца след смъртта му Хитлер окупира остатъка от Чехия и създава протекторат Бохемия и Моравия.
Карел Чапек безспорно има голям принос към света. Той ни напомня, че истините са много, а хуманизмът и любовта между хората са важни. Предупреждава ни, че нашата алчност ще ни убие и трябва по-скоро да намерим баланса между истинското и изкуственото. Неговата прозорливост обаче и особената чувствителност отнемат живота му твърде рано. Той си отива само на 48 години, за да не види предстоящата Втора световна война и пътя, по който хората поемат. На нас не ни остава нищо друго освен да продължим да го четем и да се чудим, ако днес беше жив, какво щеше да напише в колонката на „Лидове новини“?
