През 1815 г. вулканът Тамбора на остров Сумбава, днешна Индонезия, изригва. Това е най-голямото вулканично изригване в съвременната история. Последиците са катастрофални за човечеството, бедствието е определяно като „последната голяма криза на препитанието в Западния свят“. Загиват 12 хил. души от самото изригване, още 59 хил. умират косвено. Климатичните аномалии са значителни, температурите се понижават и следващата 1816-а ще е така наречената „година без лято“. Годината, в която на брега на Женевското езеро Мери Шели ще напише един от най-известните готически романи на всички времена – „Франкенщайн“.
Преди едно „чудовище“ да се роди
Мери Уолстънкрафт Годуин е дъщеря на писателката, философ и феминист Мери Уолстънкрафт и на писателя и журналист Уилям Годуин. Гените на писателството са силни и е почти невъзможно да бъдат пренебрегнати. За съжаление нейната майка умира десет дни след раждането и баща ѝ я отглежда заедно с втората си съпруга (също Мери).
Покрай баща си малката Мери Годуин, заедно с доведените си братя и сестри, получава достъп до много интелектуалци. Библиотеката на баща ѝ също била на разположение и момичето израства сред много книги и обучение, което е необичайно за момиче в тези години.
Самоуверена, умна и с жажда за знания, нейният силен дух пленява женения тогава поет-философ Пърси Биш Шели. Двамата започват да се срещат тайно на гроба на майка ѝ и през същата 1814 г., оставяйки назад неодобрението на баща ѝ и бременната тогава съпруга на Пърси, влюбените тайно заминават за Франция. Взимат със себе си и полусестрата на Мери Клеър Клеърмот, която по-късно най-вероятно е любовница на Пърси, но въпреки това остава част от компанията на двойката почти през целия им живот.
През 1815 г. Мери ражда два месеца по-рано дъщеря си от Пърси, но бебето умира. Справя се с депресията, зачева отново и на следващата година приветства сина си Уилям. Няколко месеца след това Мери, Пърси, техният син и сестра ѝ Клеър заминават за Женева. Там триото ще прекара лятото заедно с любовника на Клеър – поетът Джордж Байрон, по-известен като Лорд Байрон. Това лято обаче е различно.
Миналата година вулканът Тамбора е избухнал. Това е стратовулкан. Те изригват експлозивно. Именно тази природна експлозия през 1815 г. води до „годината без лято“ – 1816 г. Тя няма лято, защото пепелта, изхвърлена по време на изригването (количество, което може да покрие държава с размерите на Гърция) се реела плътно в атмосферата, отразявала част от слънчевите лъчи и ги връщала обратно към Космоса. Този пепеляв щит лишил голяма част от земята от топлината на слънцето и температурите се понижили. Дори лятото било хладно и дъждовно. На практика почти нямало такова.
Предизвикателството
Ето че под потъмненото европейско небе, компанията на Мери Шели (по това време тя вече започва да се нарича „г-жа Шели“) наема къща на брега на Женевското езеро. По-късно пристига и Лорд Байрон заедно с физика и поет Джон Уилям Полидори, които наемат по-голямата вила „Диодати“. Тъмните облаци и лошото време за младежите по това време е мистерия. Това, което знаят е, че трябва да прекарат по-голямата част от лятото, затворени във вилата.
Това не било толкова трудно за живата и образована компания. Те прекарвали голяма част от времето си разговаряйки до сутринта, четейки и пишейки. Артистичните и интелектуални дейности били тяхно ежедневие, докато навън мрачното време се стелело над тях.
Сред четивата за забавление бил и немски сборник с призрачни истории, преведен на френски. Една вечер, вдъхновен от страшните разкази, Лорд Байрон предложил предизвикателство… Всеки от присъстващите трябвало да съчини собствена страшна история. Най-смразяващата от тях щяла да спечели.
Предизвикателството било прието и всички започнали работа. Освен Мери… Тя нямала сюжет. До една вечер, в която разговорите се насочили към теорията и принципите на живота и как той може да се създаде. Младежите били завладяни от експериментите, свързани с галванизма, където чрез електричество се постига „вдъхване“ на живот.
Раждането на „Франкенщайн“
След дискусията въображението на Мери започнало да работи и след като малко след полунощ компанията се оттеглила, тя сънувала кошмар.
„Видях бледия студент по нечисти изкуства да коленичи до нещото, което беше сглобил. Видях отвратителния призрак на разпънат човек и после, чрез работата на някакъв мощен механизъм, той започна да показва признаци на живот.”
След тази страшна за нея нощ, през следващите седмици, изпитвайки постоянно терора на каращия я да будува сън, Мери пише своя смразяващ разказ за сглобеното от различни човешки части чудовище. Защото, колкото и да се опитвала да прогони този кошмар, не успявала и накрая решила, че „ това, което ужасявало нея, щяло да ужаси и другите“.
Чрез насърчаването и помощта на своя бъдещ съпруг – Пърси Шели, разказът започва да се разраства. Пърси е опитен с думите, но и не само. Неговите интереси към природната философия и в частност експериментите на Луиджи Галвани и Алесандро Волта помогнали много за сюжета на разрастващата се страховита приказка на Мери, която скоро щяла да се превърне в роман.
Бидейки последна в надпреварата за написване на най-страшен разказ, Мери Шели надминава всички в това приятелско състезание. И ето че на брега на Женевското езеро, под пепелявите облаци на един далечен вулкан, било сътворено едно романтично и донякъде невинно създание, което нарекли чудовище. Франкенщайн се родил с експлозията на Тамбора в годината без лято.
