Търсенето на себе си, запазването на индивидуалността, себепознанието и изследването на духовността в различните ѝ дълбини са основните теми не само в творчеството на Херман Хесе, но и в неговия живот. Живот, в който сякаш така и не открива своето щастие. Живот, който най-превежданият немски писател на 20 век прекарва малко встрани, малко сам, малко изолиран, малко като един степен вълк – единак, стремящ се да съхрани на всяка цена своята така ценна индивидуалност. Именно поради своите вътрешни търсения той е прегърнат от контракултурата на 60-те години, удовлетворявайки нейната жажда за просветление.
Половината от личността на Херман Хесе, която се възприема като степен вълк, който има нужда да се изолира от обществото, не му позволява да живее сред него. Почти през целия си живот той наблюдава като страничен наблюдател събитията и хората. И ако погледнем в миналото му, може би ще разберем защо той възприема тази самотна позиция. Хесе е привлечен от езотеричната психология на Юнг и се дистанцира от политическите събития в Германия.
Роден през 1877 г. в град Калв, Швабия, малкият Херман е отгледан в семейство на християнски мисионери пиетисти, за които праведният живот трябва да се живее независимо от другия свят и точно това оттегляне от обществото донякъде бележи бъдещия живот на писателя. Строгите религиозни възгледи обаче срещат постоянна съпротива в него. Още в началото майка му вижда това и го описва в писмо до съпруга си:
„В малкия има живот; невероятна сила, могъща воля и за неговите 4 години, наистина впечатляващ ум (…) Бог трябва да оформи този горд дух … “
Но този Бог не успява да се справи и още от ранна детска възраст става ясно, че между Херман и родителите му ще има огромни различия, стигащи до повратна точка в неговото юношество. Неспокойният младеж влиза в Евангелистката теологична семинария, където е началото на най-голямата му личностна криза. Не е изненада, че само година след престоя си там избягва и е обявен за изчезнал. Религиозната чувствителност на родителите му буквално се чете в редовете на дневник, написан от майка му. На неговите страници става ясно, че тя е предпочитала синът ѝ да е умрял.
Херман се завръща само ден след това и се е превърнал в още по-голям проблем за религиозното семейство. Той напуска училище и започва пътешествие по различни образователни институции, а след опит за самоубийство е хоспитализиран в психиатрична клиника. Връзката с родителите му е крайно скъсана. Младият степен вълк върлува в съзнанието на младежа и желанието за социалната дистанция и едновременно стремежът към духовни търсения започват да се зараждат в него, изграждащи противоречивата личност, в която ще се превърне Херман Хесе.
Дистанциран от родителите си, младият писател започва няколкогодишно чиракуване и работа по книжарници, където се запознава отблизо с теологията, философията и древногръцката митология. Близо 10 години след началото на първата му библиотекарска работа, през 1904 г. той издава първия си роман „Петер Каменцинд“, след който напуска работата си и до края на живота си Херман ще работи само като писател. И постоянно ще търси… себе си. И няма да се открива.
През 1911 г., първият му брак вече е започнал да се разпада и само няколко седмици след раждането на третия му син – Мартин, Херман се отправя към Азия, за да потърси божественото и себе си в източните традиции. Цялото пътуване обаче е поредното му разочарование. Постоянното му търсене на индивидуалността среща разминаване с вярванията на Изтока, чиято основна цел е разрухата на Аз-а. Изтокът е бил илюзия, която се срива и заедно със съпътстващата го депресия го качва на кораб обратно за дома.
Там той ще се завърне при разрушен брак, който след още няколко години ще приключи, съпругата му ще преживее епизод на шизофрения, синът му Мартин ще се разболее тежко, а баща му ще умре. Херман има нужда от терапия. Именно по време на своето лечение той се запознава с психоанализата, а оттам и лично с Карл Юнг. Идеите на неговата психология предоставят на емоционално изтощения писател лек за душата.
И точно както Юнг, Херман Хесе също не заема конкретна политическа страна по време на Нацистка Германия. Хесе открито подкрепя свои приятели писатели, които са евреи, но в същото време безопасно живее в Швейцария вече повече от 20 години. Оттам той наблюдава треската на войната от иронична дистанция. Въпреки това болезненото му чувство за индивидуалност автоматично го изправя срещу нацизма, който пролива кръвта на тази индивидуалност. Бунтът му обаче е вътрешен, далечен, необвързан с външния свят, защото Херман е толкова зает със собствените си духовни вируси, че обществото почти не му влияе.
Източното му пътешествие от 1911 г., което е било неудовлетворително, все пак обаче поставя основите на едни от най-добрите му произведения „Сидхарта“ и „Пътуване към Изтока“. В „Сидхарта“ той най-добре описва невъзможността да намериш себе си. В книгата героят минава през аскетизъм и монашество, а след това и през краен хедонизъм, за да открие, че през всяко едно състояние е бил нещастен. Открива, че единствената истина е, че, за да бъде в мир със себе си, човек трябва да е непривързан към нищо, да приема всичко, което се случва дистанцирано и осъзнато.
И макар в своята болезнена младост да не успява да сложи край на живота си, той се самоубива цял живот. Тази препратка най-ясно може да се усети в може би най-известния му роман „Степният вълк“, в който Херман е явният прототип на своя герой. В книгата писателят пише:
„Да се нарича самоубийство само, когато човек наистина се унищожи… е грешно“
Дистанция. Непривързаност. Това са принципите на степния вълк Херман Хесе. Цял живот нещастен, той е такъв и като съпруг в трите си брака, и като баща. Дори табелата пред дома му в Швейцария: „Без посетители“ сякаш не е достатъчна. Той иска да е далече от всички, за да може степният вълк в него да ближе самотно раните си, търсейки облекчение и мир в самотата.
