Изтъкан от историята, простираща се до Архаична Гърция, мистерията на Мария Магдалена и красотата на Прованс, Марсилия гордо се е настанила на Лазурния бряг. Някога заклеймена като „опасен“ град и определено закъснял в развитието на туризма, днес тя вече е била културна столица на Европа и е един от най-предпочитаните за посещение френски градове. Считан за най-стария град във Франция, Марсилия има дълга, мултикултурна история, която само чака да бъде разкрита.
Родословието на Марсилия
Марсилия има дълго потекло. При това – известно. Оставяйки настрана хилядолетното начало на областта, за което има сведения в пещери, населявани от праисторическо време, неговото основаване като град се случва около 600 г. пр. Хр. Именно тогава Гърция извършва своята велика колонизация по бреговете на Средиземно, Мраморно и Черно море. И ето че тогавашното галско пристанище се превръща в древногръцката колония Масалия. Според легендата градът е сватбен подарък от бащата на една галска девойка, която се оженила за моряк от Фокея.
Подарък или не, естественото пристанище на тогавашна Масалия станало причината за бързото разрастване на колонията, превръщайки я във важен търговски център, обслужващ вътрешността на Европа и земите по Средиземноморието.
По време на Римската република градът е траен неин съюзник, запазвайки по този начин своята относителна автономност. Това, разбира се, докато градът не заема грешната страна по време на Гражданската война. След погрома на нейния съюзник – Помпей – през 49 г. пр.Хр. Масалия е превзета от Юлий Цезар и губи своята независимост, ставайки част от провинцията Нарбонска Галия.
Дори след установяването на Римската империя и създалата се гало-римска култура, Масалия запазила своето значение на важно търговско пристанище, превръщайки се и в център на ранното християнство. А според вярванията (подкрепени с, за някои несигурни, доказателства) сред първите християнски заселници е имало важна историческа фигура, една от най-близките до Исус Христос.
Пътят на Мария Магдалена
След разпъването на Христос, Мария Магдалена, заедно с други ранни християни са хвърлени на кораб без рул и без мачта, за да загинат някъде в Средиземно море. По силата на чудо обаче те акостират на брега на Южна Франция, в близост до днешна Марсилия. (Според друга версия тя сама търси убежище в Югозиточна Франция). Там всеки поема в различна посока, за да започнат разпространението на християнството. Мария Магдалена, заедно с Максимин (Свети Максимин) се отправят към Марсилия, където чрез силата на своите молитви успява да убеди губернатора на града да се обърне към християнството. В последствие те успели да превърнат населението на цял Прованс в християни, а самата Мария Магдалена се оттеглила в планините Сент Бом (Sainte-Baume), където прекарала последните 30 години от живота си в отшелничество.
Смъртта си намира в сегашния град Свети Максимин (Saint-Maximin-la-Sainte-Baume), а тялото ѝ е положено в църква със същото име.
През 1279 г. Шарл II Анжуйски, узнавайки, че там се пазят тленните останки на Мария Магдалена, посещава мястото, нарежда разкопки и дълбоко в земята открива мраморна гробница. В нея той открива цялото ѝ тяло без челюстта и надпис, в който се казва, че останките ѝ са преместени тайно в тази гробница през 8 век (във Франция укриването на важни реликви по това време е практика с цел да се опазят от нахлуващите араби). През 1295 г. скелетът ѝ отново е събран с откритата в Рим челюст и днес е изложен в базиликата Света Мария Магдалена, построена точно над мястото, където Шарл II открил свещените останки.
От престъпност към култура
Легенда или не, безспорно идеята за останките на Мария Магдалена привлича през годините множество поклонници, както и туристи. Въпреки неговото коронясване като „най-опасният град в Европа“ заради дълбоко залегналата организирана престъпност, в последните години той все пак успява да привлече на своя страна много туристически обожатели. Той е един от най-красивите средиземноморски градове със своята интересна архитектура и улично изкуство, но все още стои в сянката на негативната му репутация най-вече заради публикуваната статистика от сайта Numbeo.
Въпреки реномето си Марсилия успява да постави културата над престъпността и през 2013 г. става Европейска столица на културата. Именно тази благоприятна възможност дава шанс на града да се преобрази. Във всеки един план, но най-вече в икономически. Черното пате на Френската ривиера малко по малко придобива облика на лебед. Марсилия започва да привлича туристи към себе си доста късно в сравнение с другите средиземноморски френски градове, заради схващането, че ѝ липсва блясъка на курорти като Сен Тропе или Кан. След 2013 г. обаче Марсилия заживява нов живот и с всяка изминала година отчита по-високи приходи от туристи. Бидейки Европейска столица на културата, градът заблестява с всевъзможни културни събития, изкуство и няколко нови музея, сред които спиращият дъха Музей на европейските и средиземноморските цивилизации (MuCEM).
Носещият се сякаш по водата музей, гледа към морето в края на старото пристанище Vieux Port – мястото, където целогодишно се поклаща гора от яхтени мачти. Това е една от най-красивите гледки, на които човек може да се наслади в Марсилия.
Старото пристанище е едно от най-значимите места в града, не само заради гледката, но и защото оттам започва историята на Марсилия. Разположен на Лазурния бряг, този град винаги се е отличавал от другите градски перли по крайбрежието, винаги е бил по-различен и затова понякога пренебрегван и заклеймяван. Може би му липсва блясъка на другите курорти, но е изпълнен с историята на „най-стария град във Франция“ и мистерията на реликва, привличаща вярващи и търсещи отговор на въпроса: това ли е Мария Магдалена?
