Бяхме в Орсе, сетне в Петербург, минахме през огромния МЕТ – все пищни музеи с история. Музеи, в които се препъваме в история, преяждаме с история, самите те са история. Arte Sella е различен. Това е музей в община Борго Валсугана в Южен Тирол, Италия, и е най-странният, смел и вдъхновяващ музей, за който някога сте чували. Едно от съответствията му в България ще бъде Водната паша на Павел Койчев, но италианският open-air музей предлага изкуство, създадено предимно от естествени материали. Изкуство в много близка колаборация с природата, не само заради „залите“, в които се разполага музеят. Пищният позлатен обков на картините и имперските векове тук са заменени от великолепието на природата и активната работа с нея. Артистите, които излагат тук, повтарят формите на природата, проверяват връзката си с нея и деликатно съобщават за своето присъствие, без да искат да променят тази природа, а само да напомнят, че и тя е музей, може би най-важният, създаван някога.
Началото на Arte Sella e сложено през 1986 г. във вила Стробеле в алпийската долина Села, близо до Трентино. Тогава група приятели се събират в градината на вилата и обсъждат възможността да срещнат съвременното изкуство и природата. Музеят и Асоциацията, формално създадена през 1989 г. с арт директор Емануеле Монтибелер, бързо изграждат връзки с различни културни институции, а кредото им можем да прочетем в следната фраза: Nature must be protected as a vault of nature. Артистите, които излагат творбите си в този музей трябва да могат да оставят природата да бъде техен съавтор, още повече, че материалите са взети от района и сетне по естествен начин се връщат в него, така както дърветата се връщат в природата.
Първите експозиции в Arte Sella са изложени в градината на вила Стробеле, а след средата на 90-те музеят започва да използва като зали два горски участъка. Единият е Artenatura, достъпът до който е свободен, а другият е Malga Costa и за него има такса (с театрална и концертна зала, наречена The Cube). Malga Costa e изграден на мястото на бивша ферма и се е превърнал в център за цялата музейна институция, в който артисти, работещи с различни материали, се срещат концептуално и физически. В началото на новото хилядолетие се появява и символът на Arte Sella (творчески проект, който събира в себе си всички идеи, залегнали при създаването на музея) – това са Дървесните катедрали на артиста Джулиано Маури.
През есента на 2018 г. Arte Sella е наполовина унищожен от тежка планинска буря, заедно с немалка част от експонатите в Malga Costa и в градината на вила Стробеле. Музеят се съвзема много трудно, както финансово, така и концептуално, още повече, че „залите“ му все пак са част от природата, която тогава го разрушава. Именно в музей като този разбираме колко уязвимо е всъщност изкуството, независимо от начините, по които то бива създавано и впоследствие излагано. Помним колко уязвен е бил Ермитажа от бомбардировките при обсадата на Петербург, а и как са били евакуирани експонатите тогава, за да бъдат спасени. Подобно нещо се е случило и с планинския италиански музей, за да ни даде представа за това колко странна е „фигурата“ на музея в човешката история и колко много зависи ролята му от контекстите, събитията и измеренията на времето (Времето) и мястото.
Музеят Arte Sella всъщност е един от европейските наследници за тази част от Европа на цяло движение, наречено Land Art или Nature Art, развило се предимно в Щатите и Великобритания през 60-те и 70-те години на XX в. Eдин от двигателите на зараждането му в Щатите е протестът срещу комерсиализирането на изкуството, част от което са музеят и галерията като институции и посредници между артиста и публиката му. Иначе казано, движението носи нескрит политически бунт у себе си, който при Arte Sella вече е смекчен, в известен смисъл канализиран и намерил своя път и своите изразни средства и начини. А и днес като че ли артистите, които работят на подобна алтернативна сцена, с алтернативни материали и послания, не са така маргинални и стават все повече, колкото и трудно да е това за тях (Arte Sella има резидентска програма за такива артисти).
Не можем да отречем колко много напоследък природата е арена и предмет на политическото (само трябва да си спомним отново Борнео и как точно бе изсечена гората на него). Това все по-ясно се вижда напоследък (Амазония и Болсонаро). Arte Sella събира всички тези неща в своите концепции, за да остави послание за чудото, което всеки ден се случва край нас. Да ни позволи да го видим като различно, да го видим като изкуство, да го видим като вечност. Затова и другото име на музея е Съвременната планина (Contemporary mountain).
