Маню Дибанго е първата световна звезда, жертва на коронавируса. Хоспитализиран от седмица в Париж, на 24 март 86-годишният саксофонист, композитор и посланик на ЮНЕСКО отпътува към вечността. Некоронован Папа на афробийта, накрая бе победен от вируса.
Музиката му отдавна е там. Най-известното му парче, „Соул Макоса“, излиза почти на шега като обратна страна на сингъла, който пише в 1972 г. за участието на камерунския национален футболен отбор на Панафриканското първенство. Година по-късно, след значителни продажби на плочата, Маню покорява сцената на парижката „Олимпия“. По същото време един нюйоркски диджей я открива в Париж и пътят към световната слава е открит. Майкъл Джексън открадва парчето в „Трилър“ („Wanna be starting’ somethin’), но се стига до извънсъдебно споразумение между него и автора. Парчето впоследствие е използвано и от други поп-звезди като Риана и Дженифър Лопес. Самият Маню му прави варианти в ритмите на румбата с кубинците от „Куартето Патриа“, регето (с „Афросаунд Машин“). Но едно от най-завладяващите изпълнения на оригинала е с формацията на Тито Пуенте и Селия Крус „Фаниа ол-стар“, с които работи малко след дебюта си в “Аполо Тиътър“ в Ню Йорк. При срещата ни с Тито Пуенте в края на 90-те на един МИДЕМ в Кан, той ми каза със смях, че първият истински африканец в „афро-салсата“ му е бил именно Маню, който освен на саксофон, свири и на мандолина и перкусии, и разбира се, пее.
Еманюел Дибанго е роден в Дуала, Камерун. На 15 години баща му го изпраща с 3 кг кафе да учи във Франция. Музиката го привлича повече от успешния завършек на образованието, избите на Сен-Жермен преливат от джаз и не след дълго той се качва на сцената на небезизвестния клуб „Табу“ (всичко това е по времето на друг наш любимец, Борис Виан, но няма документирана среща между двамата, Виан е с 14 години по-голям). В началото на 60-те Маню вече е част от формацията на Жозеф Кабаселе, автор на знаковата за независимостта на младите африкански държави “Independence Cha Cha”. Каузата на свободата и прогреса завинаги остава присърце на Маню, който се включва в кампанията в подкрепа на Нелсън Мандела. Обявен е от ЮНЕСКО за артист на мира, а една от последните му изяви като ангажиран творец е в проекта „Никога повече ебола“. В парчето той пее „да изолираме еболата, а не хората“. Все пак, плейлистът ни завършва с “Vaya con Dios” – отново с афро-кубинските музиканти от квартет „Патриа“ с „кръстника“ ни Елиадес Очоа. Почивай в мир, маестро!
