Не, това не е златната треска по поречието на Юкон или Клондайк. Не е и калифорнийската златна треска и дори не става въпрос за злато в истинския смисъл на думата. Златото, както историята ни убеждава, понякога метафоризира и метаморфозира – имаме „черно злато“ (нефта), „слюдено злато“, палмово злато (което е част от cash crop златните трески, и какво ли още не. Златните трески съсипват хората, съсипват природата и оставят след себе си само усещането за загуба и бихме казали обреченост. Такава ли е обаче треската за която ще си говорим, какво е златото в нея, както и защо и кога се случва тя?
Златото в нашата история също е наречено черно злато, а зад човешката алчност (и желанието за оцеляване на принципа „ден година храни“) в нея стои едно, само по себе си природно чудо, свързано с паразитирането. Cordyceps sinensis е гъба от рода Cordyceps, наброяващ над триста познати вида гъби, всички те паразитиращи в телата основно на насекоми. Всеки вид има предпочитан гостоприемник, а за нашия герой това е тялото на гъсеницата на нощна пеперуда от семейство Hepialidae, населяваща района на Хималаите и Тибетското плато и наречена обикновено със събирателното ghost moth, което повечето нощни пеперуди от това семейство носят. В тази история не става въпрос просто за симбиоза или за един паразит, живеещ в тялото на друго същество. Както казва и сър Дейвид Атънбъроу, „като в научнофантастичен роман“ гъбата израства от главата на насекомото, веднъж заразила го със своите спори, поселила се в тялото му и поела контрол над него.
При хималайския кордицепс историята е дори по-заплетена, тъй като гъбата „заразява“ гъсеницата, и буквално я „кара“ да се премести по-близо до повърхността на почвата, където тя, вече ненужна, умира, а гъбата израства от нейното тяло, подавайки върха си над почвата и разпръсквайки своите спори за следващия жизнен цикъл. И ето тук започва истинската фикция, която е по-скоро в жанра на приключенския роман, веднъж след като сме се насладили на чудовищната жестокост на природата.
Гъбата-гъсеница Cordyceps sinensis е смятана от китайската медицина (а и от тибетската) за мощно лечебно средство, което, нека изброим, повишава и подобрява: енергията, либидото, силата, издръжливостта и съня на човешките същества. Древни китайски медицински книги препоръчват гъбата при всички заболявания, да се приема отделно или в комбинация с други лечебни средства. Всички тези ѝ качества я превръщат в изключително търсена „плячка“, в обект на истинска златна треска. Обикновено периодът на „жътва“ е между април и август, в райони с надморска височина над 4500 метра.
Приблизителната цена на килограм от гъбата според доклад, изнесен на Седмия форум посветен на гъбите в медицината през 2013 г., е между 12 и 25 хиляди долара. Днес е много възможно тази цена да е различна, по-висока или по-ниска, в зависимост от прословутите фактори на търсенето и предлагането. Ако гъбата е заплашена от изчезване, както се твърди, много вероятно е цената ѝ да се е повишила значително, което означава, че търсенето се ожесточава, докато тя не изчезне или най-малкото не бъде поставена под защитата на закона, ако това изобщо е възможно.
Някои мнения свързват изчезването ѝ с прословутото глобално затопляне и това далеч не е така невероятно, както първоначално бихме си помислили. Основната причина обаче остава треската, която обхваща берачите на гъби, тогава когато дойде сезонът. За да се открие гъбата, понякога се налага да се разрови и отвори почвата, което, както при всяко бране на гъби, уврежда мицела и спорите, и намалява шансовете им за възпроизвеждане.
Причината за треската по хималайския кордицепс се съдържа и в друго, отвъд цената и възможните ползи за здравето на хората – гъбата, твърдят, подмладявала. Научни медицински статии дават за пример Олимпийските игри през 1993 г., когато три от състезателките поставят пет различни рекорда. Тестовете им за допинг са отрицателни, но по-късно треньорът съобщава, че състезателките са приемали екстракт от гъбата. Звучи като научнофантастичен филм, нали?
Няма как да не се сетим за „Дюн“ на Франк Хърбърт и подправката, продукт от неконтролирания растеж на гъба, който започва, когато изпражненията на огромните червеи в романа бъдат смесени с вода, а сетне подправката, оставена на въздействието на въздуха и водата „отлежи“ и получи всички качества и ефекти, приписани ѝ в романите на Хърбърт. Те са много – подправката удължава живота (и всичко, произтичащо от това), дава възможност за междузвездно придвижване, пророчески качества и прочее, и прочее. Не намирате сходни моменти между подправката и нашия (хималайския) кордицепс? Ние намираме и то доста.
Един от съществените е в реалността, не във фикцията. Всички сме чували за ЛСД (Lysergic acid diethylamide). Моравото рогче или Claviceps purpurea, гъбата, от чиито алкалоиди се извлича наркотикът, е паразит по житните растения. Всичко е свързано – както гъбата и гъсеницата.
