Не за всеки бихме могли да кажем, че е оставил свой отпечатък върху света и върху историята. Понякога този отпечатък трябва да бъде припомнян, да се осветлява във всяко ново време и да се осмисля в нови обстоятелства. Да пътуваш днес изглежда толкова лесно (като изключим последните месеци), че вероятно забравяме колко трудно (е) може(ло) да бъде пътуването (по)някога. Джеймс Холман, живял, ослепял и пътешествал по времето на наполеоновите войни, успява до 1846 г. да посети всеки континент на Земята като изключим Антарктида. Той умира през 1857 г. няколко дни след като довършва автобиографичната Holman’s Narratives of His Travels, която така и не бива издадена.
Може би заради времето, в което живеем – време на достъп до много и различни знания, историите на хора като Холман изплуват от мъглата на годините и на бурния за европейската (пък и не само) история ХIX век. През 2006 г. Джейсън Робъртс публикува „Усещане за свят“ – посветена изцяло на пътешествията на Джеймс Холман и приключенията му из всяка точка на земното кълбо. През 2017 г. в Сан Франциско е учредена награда на името на Холман с грант от 25 хиляди долара в подкрепа на на слепи пътешественици и техните приключения по света. Пътуването спасява Холман, а наградата Холман осигурява още и още пътуване на хора, които според масовите разбирания и днес, и в ХIX век, би трябвало да си стоят у дома и да четат брайлово писмо.
Джеймс Холман ослепява в самия край на ХVIII век от неуточнено в източниците заболяване, което възпалява ставите му и го оставя съвършено сляп на 25-годишна възраст, докато служи в Британския флот. За службата си получава доживотна безвъзмездна грижа с единственото задължение два пъти дневно да посещава църковните служби. Именно тогава енергичният млад мъж учи медицина и литература в Единбургския университет, а между 1819 и 1821 г. прави първото си пътешествие – в Италия, Франция и Швейцария.
Джеймс Холман израства с мечтата да види света и на пръв поглед изглежда, че това никога няма да се случи за човек, който е загубил зрението си. Само на пръв поглед. За да избяга от депресията и от мъчителното разбиране, че никога няма да вижда отново, Холман използва единственото възможно за него – да търси и да попада постоянно на нови места и в нови ситуации. След пътешествията в Европа следват Русия, Монголия и къде ли не по света. Резултатът – в Африка има река, кръстена на него, а неговите наблюдения върху племенни култури в Занзибар, Сейшелите и Мадагаскар все още се ползват с доверието на модерни антрополози.
Слепият Холман участва в лов на слонове на остров Цейлон, бори се с търговията с роби в Африка, а руснаците го държат в плен в Сибир с подозрението, че е шпионин, който само се преструва на сляп. Слепият Холман не спира да пътува през целия си живот, дълго след като книгите му спират да се публикуват, сам, постоянно сменяйки мястото, обкръжението и приключението, така както са препоръчали докторите, които не са успели да изцелят зрението му. До смъртта си на 70-годишна възраст той се превръща в най-успелия пътешественик за времето си, а едва пътешествениците от XX век кръстосват света повече от него.
Каква е тайната на Холман? Той използва метод на „човешка ехолокация“, който активира другите сетива на тялото, за да замести липсващото зрение. Въпреки този метод и борбите на Холман да продължи да бъде жив, със сетива за света и останалите хора, обществените предразсъдъци надделяват и от един момент насетне първоначално добре приетите холманови „пътеписи“ започват да губят доверие, а читателите да се оттеглят. Това е основно заради факта, че той е сляп, следователно непълноценен, следователно неестествен в заниманията си.
При все това – Чарлз Дарвин в „Пътешествие с кораба Бийгъл“ цитира не кого да е, а именно Холман. А след забравата, в която потъва неговото име, мисията и работата на Джейсън Робъртс по възкресяването му изглеждат животоспасяващи, този път не за самия Джеймс Холман, който е спасил живота си многократно, а за всички, които имат нужда да развият сетивата си наново, да добият „усещането си за свят“.
