Родината на един космополит е целият свят, а сякаш целият свят е в града, с който искаме да ви запознаем сега. Поради тази причина стоите на брега на езеро и блещукащата слънчева светлина се разхожда по гладката му повърхност. Докато се наслаждавате на гледката, която го заобикаля, похапвате най-вкусния шоколад в живота си, а покрай вас прелива от чужда реч, защото този град не е само за родените в него. Сверявате часовниците си с възможно най-близкия швейцарски и разбирате, че е време да се гмурнете в Женева – най-космополитния град на Швейцария.
И ако да си космополитен човек означава да търсиш себе си и да се намираш навсякъде (не точно както Диоген е „търсил човека“ с фенер в ръка, излизайки от бъчвата, в която живеел), то за един град това означава да предлагаш от всичко и на всеки.
Кратка история на космополитната Женева
Женева се споменава още от Юлий Цезар в неговите „Записки за Галската война“, само че тя си е била там много преди това, основана от келтите. Римляните завзели един вече добре развит град. През IX век Женева става столица на Бургундия и като цяло се управлява от местните епископи до момента, в който френският теолог и протестант Жан Калвин не започва да проповядва в града и малко по малко го превръща в огнище на протестантската Реформация и установява Република Женева. Тази нова духовна реформация спомогнала за изгонването на савойците, които били завзели града след римляните.
Въпреки че извоювала своята независимост през 1536 година, когато калвинизмът се разпространил из града, Женева станала за пореден път мишена на савойците, които през 1602-а амбициозно тръгнали за реванш. Тази година станала символична за жителите на Женева и до ден днешен събитието се почита с фестивал, за който ще ви разкажем друг път. Но легендата за това как са се стекли събитията, ще научите сега.
Близо 2000 войници на Савой, завити в парцали, за да бъдат безшумни, се наредили пред крепостната стена на Женева, която не подозирала нищо. Въоръжени със стълби, планът им бил да се изкачат по стената и отвътре да отворят портите за хилядната войска, която да нападне с изненада. През това време в една от къщите близо да крепостната стена мама Роайом готви своята супа в котле, къкрещо над огъня. Докато бърка гозбата си, тя наднича през прозореца и какво да види… Не знаейки как да спре войниците, тя грабва горещото котле, изтичва пъргаво до най-близкия войник и го залива с врялата супа. Виковете на „сготвения“ савоец, разбира се, развалят потайността на нападението и Женева успява да прогони за пореден път своя враг.
Около езерото на Женева
Както казахме, трябва да си сверите часовниците, затова се насочвате към разположената на брега на езерото „Английска градина“. Освен прекрасното зелено пространство и цветните алеи, градината ще ви предложи едно от най-емблематичните и красиви творения в града.
Това е Цветния часовник и под цветен имаме предвид – направен наистина от цветя. За да бъдем точни – над 6500, които всеки сезон се подменят. Секундарната му стрелка е най-дългата в света – цели 2 и половина метра, а времето е точно, не само защото е в Швейцария, но и защото се предава от сателит. Все още не сте впечатлени? Часовникът тиктака от 1955 година и е символ на часовникарската индустрия в Швейцария, която се развива благодарение на космополитния дух на женевци още през XVI век. Тогава, след установената протестантска скромност на реформата, хората трябвало да се обличат възможно най-семпло и без бижута. Хората на Женева обаче отказвали да свалят накитите си, започнали да купуват часовници и заедно с това да се справят с нарастващото им търсене като преквалифицирали бижутерите в часовникари. Така се родил най-известният занаят на Швейцария.
Фонтанът Же д‘О е друг забележителен символ на града. Не стойте много близо до него, когато има вятър, защото издигащата се на 140 метра водна струя може да ви изненада. Това е един от най-високите фонтани в града и е създаден още през 1891 г. като предпазна клапа, която да намали налягането на река Рона. На днешното си място и с днешната си височина фонтанът съществува от 1951-а.
В Стария град
Горната част на града или така нареченият Стар град, разположен на малкия хълм, около който първоначално се е развил градът, е историческото сърце на Женева. Това е пленителното артистично и културно ядро на града, обградено от крепостни стени, туптящо в исторически монументи и сгради, интимно прилепнали една в друга, и доминирани от 9-вековна катедрала.
Катедралата Свети Петър (Сен Пиер)
От тук е проповядвал Жан Калвин, което моментално превръща катедралата в свещено място за протестантите. Започната през XII век и завършена 150 години по-късно, сградата е смесица от стилове – романски, неокласически и готически се вплитат в една не толкова хармонична симбиоза на екстериора. Интериорът е повлиян от реформаторите, които са превърнали католическата катедрала в център на протестантството и съответно във вътрешността ѝ господства по-скоро семплостта. Затова ви предлагаме да се изкачите по витите стълби на северната кула или да разгледате подземието ѝ.
От другата страна на река Рона е сякаш целият свят. Седалищата на много европейски и световни организации като Дворецът на нациите (където е седалището на ООН), Международният червен кръст, Международната организация на труда и каквото още се сетите прибавят лъскавия блясък на историческата Женева.
Женева е един рядък диамант. Оглежда се в блестящите води на най-голямото алпийско езеро и вижда красотата на природата си, доминирана от Алпите; вижда историята си, живееща в сърцето ѝ; вижда себе си, устремена към света, за което ви подсказва шепотът на толкова много езици по нейните улици.
