Дори да не попаднете в Рим на предстоящата (21.3-26.7.2020) изложба „Banksy A Visual Protest“, стрийт артът може да ви издебне навсякъде. Едно от изненадващите места преди години бе минаването ми през Старо Железаре, където стоборите, стените и оборите намигваха с измислени срещи на неизвестни местни със световни лидери. За щастие, арт-събитията на подобни места далеч не са изключения. В подобното (също около 500 жители, също между 41 и 42 паралел) каталунско Пенейес, пак от пет години, стрийт арт с по-малко политика, но не и послание, събира артисти и зрители пред преображението на ежедневието.
Идеята идва малко или повече с рекламна цел на работещите в мултимедийния сектор дизайнери Мар и Жорди. (Техни са мултимедийните експозиции на „Сантяго Бернабеу“, Бразилската конфедерация по футбол и „Милан“). Заинтригувани от занаятчийската бира, но в час с предизвикателствата на пазара и конкуренцията, те си дават сметка, че за да ги търсят, само качество и измислена история не стигат. Така отварят дома си и постепенно – съзнанието на съседите си, за приятели артисти, които канят свои колеги. Както е прието в тези среди, за идеята да рисуват каквото решат, се събират десетки майстори в различни стилове и техники, и от едноседмично събитие, превръщат мястото в ежегодно творческо предизвикателство. В Пенейес тепърва прокарваха оптика и техниците се притесняваха, че фургончето им пречи на фреските. Мар ни посреща в съживения като бар сервиз („тракторите са важни, но мястото, където да се срещат тези, които живеят благодарение на тях е по-важно, село без бар загива”).
Полека-лека фермерите започват да се борят за вниманието на творците и след портретите на вече отишли си колоритни лица идва идеята да се почетат и фотографираните на една сватба преди век техни предци.
Местният специалитет – охлювите също са на почит – изрисувани са в движение, а не в трепетно очакване в чинията. Зло куче лае срещу стената, където не му се чува гласа и ми напомня за магарето от Старо Железаре. Друг е въпросът, че в Каталуния символ е магарето, а не злото куче.
За Пенейес обаче символът е птицата, която наричат гаргар, по характерния ѝ звук. Гаргарът е навсякъде – от фасадата на кметството (Пенейес е с многовековна история), до етикета на специалния блонд ейл на Мар. Но най-важното, полетът на въображението на подобни личности – от предпочитащият анонимността Банкси, през студентите от Познан, превърнали Старо Железаре в спирка по пътя към Старосел, до работещите в България англичани @faunagraphic и @ROCKET 01 – автори на едни от най-запомнящите се стени в Пенейес – може би заради розите.
Защото и ръждясалата ограда не може да спре поривите към красивото и към промяната. Както пейката с бездомника полита като шейна на Дядо Коледа, Майлз свири на пременени старожелезарски баби, а в Пенейес деца с аутизъм се изразяват наравно с артистите:
