Възникнала от морската пяна… Казват хората за Венеция. Толкова нестандартна и специфично красива е тя със своето безпардонно, гордо и едновременно спокойно съществуване във водите на Адриатическо море. Независима и силна. И танцуваща. За да отпразнува победите си. Сложете си маска, забравете за момент ежедневието и заповядайте с нас, за да се смесим с празнуващите венецианци в историческия Венециански карнавал.
Карнавалът във Венеция в основата си е една спонтанна радост – танц на победата, изтанцуван за първи път съвсем непринудено от гражданите на тогавашната Венецианска република. На главния площад. Празненството е в чест на победата през 1162-а срещу Патриарха на Акилея, подкрепящ тогавашния император на Свещената римска империя Фридрих I Барбароса в опитите му да установи надмощие над североизточните италиански земи. Оттогава негласно, а по-късно и официално, това се превръща в символично празненство, продължаващо няколко седмици и завършващо с началото на Великденските пости. Развитието му през годините се свързва и с желанието на венецианци да се отдадат на последни удоволствия преди да се посветят на благочестиво държание и постене. Самата дума карнавал, или италианската carnevale, чрез латинските си корени ни подсказва може би основното значение на тези празненства („сбогом на месото“ – carne vale). Тогава маските все още съвсем не са основният атрибут и символ на карнавала. Тази година той ще се състои между 8-и и 25-и февруари.
1268-а е годината, в която карнавалът става официален. Маските – също. Но те не са въведени просто като допълнителна атракция или забавление. В основата си това узаконяване всъщност е друг закон, забраняващ носенето на маски. Объркващо, нали?
Със завладяването на Източното Средиземноморие на Западна Азия, или така наречената историческа географска област Левант, венецианските моряци се връщали с истории за езичници със забулени лица, носещи тюрбани на главите си. Малко било нужно на младите и жизнелюбиви венецианци да измислят закачливи игри, в които носели маски, обикаляли улиците и обстрелвали дамите с така известните парфюмирани яйца (пълни с розова вода). Тези, станали вече ежедневни заигравки, и други употреби на маски, свързани с грабежи, били основната причина със закон да се забрани носенето на маски извън карнавала, като Mattaccino, или маската на шегаджията станала първата забранена със закон маска. И така, карнавалът се превърнал в единственото време, в което хората можели да скрият лицата си.
А вие избрахте ли си маска?
Дали ще е класическата Bauta, маската на Чумавия доктор, разпознаваемата Colombina, кадифената Moreta или друга, слагайте я и да тръгваме.
И така, след като карнавалът е в своя разцвет, особено през XVIII век, когато и Казанова се отдава на освободен живот в пределите на празника (който по това време продължавала до 6 месеца), носенето на маски бива забранено след превземането на Венеция от французите, а след това и от австрийците. Карнавалът потъва в забрава. За щастие днес можем да му се насладим благодарение на група венецианци, които през 1979 г. възраждат традицията.
Плавате по Големия канал, разбира се, полюшвани в гондола. Не само защото това е традицията, да не говорим за романтиката, но и защото Венеция е все по-заплашена от приливи, породени не само от атмосферните аномалии, но и най-вече от големите круизни кораби и моторните лодки. Водят се безброй дискусии относно тяхната забрана, така че скоро гондолите може би ще бъдат наистина единственото превозно средство там. Предполага се, че Големият канал следва курса на антична река. Той преминава през града в S-образна форма и го разделя на две. Гледките по неговото поречие ви удивляват – дворци, църкви, готически, ренесансови и романски сгради рисуват за вас картина от архитектурни стилове и цветове. Първата вечер от фестивала е запазена за прекрасен воден парад, а на следващия ден е време за историческа фрегата – цветни украсени гондоли ще се носят грациозно из водните пътища на Венеция.
Както казахме, вие също се полюшвате сред пейзажа от връщаща ви във времето архитектура. Плаването ви преминава през така наречената Златна къща, която е пример за готическата красота във Венеция. В миналото фасадата ѝ е била украсена със златни декорации, откъдето идва и името ѝ. Била е собственост на известна фамилия, от която произлизали 8 венециански дожи. Мария Талиони, италианска балерина, е причината за частичното разрушение на готическата красота на тази сграда през XIX век, искайки да я преустрои. Нейното почти вандалско реконструиране по-късно е осъдено, а сградата е спасена от барон Джорджо Франкети. Сега тя е галерия, пазител на ценна колекция от произведения на изкуството с изключително красив интериор.
Гондолиерите загребват. Преминавате под автентичния мост Риалто. Тъй като до XIX в. придвижването е било предимно по дължината на канала, а не се е пресичал толкова често, това е бил единственият мост. Построен през XII в. като плаващ мост, сега той е многократно престрояван и е основна забележителност в града. Погледнете иззад маската си.
Акостирате. Пред вас е площадът Сан Марко – „приемната на Европа“, както е казал Наполеон, и центърът на карнавалните събития според всички. Освен всичко обаче тук се е случвала и една от най-жестоките церемонии в историята на Венеция. Спомняте си как е започнал карнавалът, нали? С победата над Патриарха на Акилея. Той бил заловен заедно с дванадесет негови свещеници. За да бъдат освободени те трябвало всяка година да даряват един бик и 12 свине, които били откарвани на площада, тържествено били осъждани като на съд, след това били измъчвани до смърт, изпичани и изяждани. Символична присъда за Патриарха и 12-те свещеника.
Въпреки историческата жестокост, площадът не може да ви остави с негативни чувства. Оставате без дъх не само от огромното пространство, оградено от едни от най-красивите и важни сгради във Венеция, но и от летящия човек в костюм… Присъствате на „Полетът на ангела“ – стара традиция, чиято цел е била отдаване на почит на венецианския дож. В нея всяка година човек, облече всеки път в различен костюм и вързан с въже, полита от кулата на Базиликата Сан Марко надолу към тълпата. Какъв е неговият костюм тази година? Ще трябва да ни кажете.
Базиликата Сан Марко първоначално е църква, построена през IX век (като параклисче към Двореца на дожите), за да приюти тялото на Свети Марк Евангелист, което венецианските търговци изнесли от Александрия като го увили в забраненото за мюсюлманите свинско месо и го дарили на дожа на Венеция. Днешният вид на базиликата е завършен между XI-XIII век като при строенето ѝ венецианците съвсем свободно са имитирали изгубената вече църква „Свети Апостоли“ в Константинопол. Архитектурни промени и декорации са добавяни във времето и това си личи от впечатляващата ѝ външност: колони, статуи, златни орнаменти и куполи я превръщат в най-значимата църква във Венеция. В нея и до ден днешен се пазят мощите на Свети Марк – патронът на града.
Залепен за базиликата е Дворецът на Дожите – един от шедьоврите на венецианския готик и бивша резиденция на дожите за близо 1000 години. Използвана е и като затвор, от който през 1756 г. успява да избяга Казанова като описва това в своите мемоари. Сградата е разширявана и реконструирана с времето до добиване на днешния си облик. Свързана е с базиликата чрез готическата порта от XV век Porta della Carta. В другия си край, гледащ към лагуната, е най-старото крило на двореца, което завършва със скулптури от XIV век.
Именно в този край на площада се намират и двете гранитни колони, донесени от Левант. На едната венецианците са поставили статуя на свети Теодор – патронът на града преди свети Марк да заеме тази символична длъжност – но на другата не поставили статуя на втория светия, а неговия символ – бронзова статуя на лъв. Колкото и привлекателно да ви се струва, ако сте суеверни, не минавайте между колоните, както избягват да го правят много венецианци. През XVIII век това е било мястото за екзекуции и много хора са умрели, което прави мястото пълно с мрачни предзнаменования. За фаталистите, разбира се.
Много градове са наричани „малката Венеция“, „другата Венеция“, „Венеция на Севера“. Венеция е една, но явно всички искат да приличат на нея. Все пак не всички са се „появили от морската пяна“, превърнали са се в могъщ град-държава и са поставили основите на може би най-стария и един от най-известните фестивали в света. Така че, пожелаваме ви приятно плаване, попивайте цялата красота и история и не забравяйте… маската си.
