Salar de Uyuni с право е наричано огледало, неземно място, едно от най-красивите на Земята, но e и едно от най-трудните за достигане. Когато гледаме двойната перспектива на облаците и едва-едва успяваме да различим линията на хоризонта, ние мислим за Уилям Търнър и неговите небеса, питайки се какво би направил той с безкрайното небе, тишината или дори как би се чувствал при тази надморска височина (Salar de Uyuni се намира на 3600 надморска височина). Но преди да ви разкажем повече за това място, нека го видим от Космоса:
Salar de Uyuni e най-голямата солена равнина на Земята – цели 10 582 квадратни километра и съдържа, казват, 10 милиарда тона сол. Ако трябва да търсим сравнение, за да опишем Salar de Uyuni, то най-близкото, което ни хрумва е пай със солена коричка (crust), която на места достига до няколко метра дебелина. В миналото мястото се е наричало Salar de Tunupa и е едно от най-големите находища на литий в света – между 50 и 70 процента от лития в световен мащаб са в Salar de Uyuni. Голяма част от модерната суперхрана киноа идва именно от солените почви около нашата дестинация днес. Част от алтипланото в Боливия, формирано преди десетки хиляди години, когато са се формирали Андите, произходът на местността е свързан с праисторическото езеро Минчин, за което пръв в началото на ХХ век споменава Джон Б. Минчин и което се е разполагало на мястото на басейните на днешните Salar de Empexa, Salar de Coimpasa, Salar de Uyuni и езерото Poopo.
Легендата за произхода на езерото казва, че вулканите на алтипланото са търсели общуване, а на тази надморска височина имало само един вулкан от женски пол – Тунупа. Тунупа родила малък вулкан, за чието бащинство спорили всички вулкани наоколо и накрая те отделили бебето от майката. Скръбта на Тунупа, продължава легендата, сълзите и млякото ѝ формирали огромното солено огледало, до което днес малцина и само смели и подготвени пътешественици могат да се докоснат. В определени месеци от годината солената коричка на огромната равнина се приводнява и се превръща в плитко езеро-огледало, в което можете да се изгубите във всички посоки и смисли на думата.
Но ето няколко чисто практически насоки за това как и кога да посетите Salar de Uyuni. Казват, че ако искате да видите огледалото на равнината, най-доброто време за това е през дъждовния сезон между декември и април, а трите точки, от които може да започне пътуването ви са градчето Уюни, в което има хотели и туристически агенции, предлагащи неколкодневен преход през равнината; Сан Педро де Атакама в Чили, но ако тръгнете оттам ще трябва да направите доста по-дълъг и вероятно труден преход с кола за приблизително три дни; Тупиза, Боливия, но от тази точка също ще ви трябват поне четири дни, за да достигнете равнината на последния ден. И двете дестинации предлагат да видите и много повече по време на пътуването през алтипланото – гейзери, вулкани, горещи извори и езера в южната му част. По време на сухия сезон е по-студено, но пък тогава можете да достигнете до части от равнината, които иначе не са достъпни.
Обаче, тъй като е високо, ще ви бъде нужно време да се адаптирате. Това означава, че ще имате световъртеж, гадене и главоболие, а много вероятно и безсъние. В допълнение към суровия, магичен и безбрежен пейзаж на цялото алтиплано, вероятно през повечето време ще мислите, че сте в сън или на друга планета. Ние числим всички тези усещания към плюсовете на всяко пътешествие. Ако пък пътешествието ви е по-дълго, Salar de Uyuni ще бъде само част от него. Другите перли в короната на Южна Америка безспорно са пустинята Атакама, в която също има солена равнина Salar de Atacama, Salinar Grandes в Аржентина, езерото Титикака, Мачу Пикчу или разбира се цяла Патагония с нейните ледници, плата и езера. Не забравяйте да снимате безкрайния хоризонт на Salar de Uyuni, вероятно Търнър би ви завидял.
