Големият океански път (The Great Ocean Road) в Австралия е крайбрежна магистрала в щата Виктория с първоначална дължина 243 километра, която свързва градовете Торки и Алансфорд. Днес този път е вече с дължина 400 километра и свързва Торки с Нелсън, близо до южноавстралийската граница. Магистралата, с намигване, е строена между 1919-а и 1932-а от войници, завърнали се от Първата световна война. По протежението на знаковия за Австралия път има множество туристически забележителности, които могат да се видят, ако случайността или плановете ви отведат там. Пътят върви из диви местности покрай Южния океан, наричан също Южен ледовит океан или Антарктически океан. Районът изглежда див, природата девствена, по пътя има какво да се види, ако зашеметяващата гледка на океана не ви е достатъчна.
Един от важните обекти край пътя, или поне така казват източниците, е The Pole House, строена през 70-те от Франк Диксън и вдъхновена от Atmosphere House в Калифорния, която на свой ред по онова време е обявена от енциклопедия Британика за един от най-модерните домове по света. Къщата в Калифорния се достига с фуникуляр, за разлика от тази в Австралия, до която има изграден мост. Тя се извисява на 40 метра над плажа Fairhaven, а в някои архитектурни сайтове съвсем правдиво е наричана „пазач на източния вход към Големия океански път“.
Ако се абстрахираме от рекламното видео, което намерихме за къщата, но хвърлим око на стария вид на постройката, ще забележим нещо, което по принцип ни измъчва в съвременната култура – желанието всичко да се лустроса, да изглежда една идея по-примамливо, отколкото е (не можем да си представим как е възможно къща, построена по този начин и на това място, да изглежда по-примамлива). Сама по себе си тя е чудо и десетилетия децата, тръгнали на пътешествие по Големия океански път, са очаквали да я видят. Тя напомня с необичайността си за къщите, накацали по скалите из всяко ждрело в България, на модерен замък, на крепост, чието основно предназначиение вече е изгубило смисъла си – да даде бягство и утеха на обитателите си, да ги отдели от света. Нещо, което ние днес смятаме за все по-голям лукс.
Къщата е продадена в средата на миналото десетилетие, а годините излагане на слънце и океански вятър са я превърнали в разпадаща се отломка от предишен свят. Нещо, което се случва с всяко човешко творение, независимо от човека и неговите борби. И ако през 70-те районът е бил сравнително пуст, то днес около The Pole House има доста други постройки, а мечтаното уединение вече изглежда мираж. Може би не само остаряването на самата постройка, но и остаряването на идеята за изолиране от света пред лицето на стихиите, на място „реещо се между небето и морето“, са причината за буквално яростната рекламна кампания на този дом-чудо.
Отвъд рекламната кампания остава другото, в което винаги намираме парадокс (може би метафизичен парадокс). Дълбоко в него можем да намерим и причината, поради която в средата на зимата пишем текст за къща на плажа. Но ако решим да използваме алегория (а литературата разполага с обилен материал), то най-лесно е да наречем този текст „Къщата и морето“ и да превърнем къщата в риба, която времето изяжда. За да остане стръмният бряг и нетърпеливото очакване в детските очи, които искат да зърнат един мираж.
