Наскоро научихме за една инициатива, която звучи чудесно, но така и нямахме шанса да разберем повече за нея или дори да станем част от нея. Става дума за инициативата Новата гора на София, чиято цел, както казва сайтът, е да залеси парцел в кв. Суходол с над 125 000 ароматни дръвчета (акация и липа). Дотук всичко изглежда наред, като изключим факта, че след два мейла, изпратени до посочената на сайта на гората пощенска кутия, на които никой не отговори, ние се разстроихме, че няма да разберем това, което ни интересува за Новата гора. То е само едно, но много важно. Празна инициатива ли е тя, рекламен трик, ако ни позволите директното назоваване, или наистина ще бъде и ще стане гора. Не гора от индустриален тип, а истинска гора, с птици, подлес, треви, мъх, гъби… Нямаме опит със залесяването, но ни се струва, че истинска гора може да направи само природата с нейните основни инструменти – времето и еволюцията. И толкоз за този шумен проект.
Съвсем скоро предстои да видим „Аватар 2“ – също шумен проект, който преди няколко години се превърна във феномен, каквото и да значи това. Според слуховете в руската преса, сценарият е базиран на повестта „Безпокойство“ на Аркадий и Борис Стругацки, и полемиките по отношение на паралелите между двете истории се разразиха нашироко в онлайн пространството и не само. Повестта, както и филмът поставя наболелия въпрос за възможностите на човечеството да съгражда без да разрушава, който и Дебелянов си е задавал („през деня неуморно изграждам, през нощта без пощада руша“). В „Аватар“ този въпрос е оголен, както са оголени и техническите похвати при създаването на филма (CGI ефекти).
В „Аватар“ става въпрос за общност-мнозинство по брой, която се противопоставя на малцинство, превъзхождащо тази общност технически. Събития като това във филма не са новост в човешката история, в този смисъл сценарият не казва нищо по-различно и по-ново от вече добре преработените от филмовата индустрия послания. И докато повестта на Стругацки е публикувана през 60-те, а друг важен текст – „Смълчана пролет“ на Рейчъл Карсън излиза в Щатите в края на 80-те, то „Аватар“ (и 1, и 2) се случва във време, в което двете лица на света проблясват неумолимо, захранени с техническия прогрес. Пример за двете лица имаме на Малдивите, където остров Thilafushi, сметището на курорта, неумолимо расте, независимо от или може би благодарение на взетите мерки.
Изборът на позиция се оказва все по-сложно начинание и дори когато нямате позиция, всъщност имате. И ако има нещо ценно, което „Аватар“ безпогрешно напипва и развива – това е начинът за комуникация между обитателите на света – флора, фауна, мислещи хуманоиди или съвсем чужда за човечеството раса. Именно за този начин на комуникация ще си говорим днес, но само в света на растенията, защото, като лишени от език, те, казват някои хора, всъщност имат такъв, чужд за нас, но не неразбираем. И ако гората в „Суходол“ изгради такъв език или дори негов диалект – със своя фонетика, мелодика и граматични правила – ние може би дори няма да разберем, независимо дали ще дишаме или няма да дишаме по-чист въздух благодарение на този език.
Мисълта ни е, че за голяма част от природния свят и неговите явления, както и за цивилизацията, ние мислим през своите категории, през човешкото удобство. Възможно е през тези категории да мисли и Suzanne Simard – професор по екология на горите, чиято фигура и ангажираност с работата ѝ можем да сравним само с тази на Джейн Гудал. За нея и за това какво е истинска гора можем да научим повече дори само от трейлъра на филма Intelligent Trees:
Една от най-четените детски книжки е „Щедрото дърво“ на Шел Силвърстийн и ако има причина за успеха ѝ сред децата, може би ще я открием и в избора на родителите им. „Щедрото дърво“ е прекрасна и тъжна история за това как протича човешкият живот и как употребяваме света си, и въпреки опита да погледне откъм природата и нейната връзка с човека, тя все пак остава в човешкия свят, превел света на природата на свой собствен език. И ако има аспект на този език, който да остава при представата ни за свързаност, на която настоява и „Аватар“, то това е изключително сложният начин за комуникация, който дърветата в една гора имат.
Именно в тази посока са и изследванията на Suzanne Simard – разглеждайки системата или дори семейството, каквото гората е, тя идентифицира „дърво-майка“, работещо като команден център за множеството процеси, случващи се в кореновата система на дърветата. Сред тях са обмяната на сигнали и хранителни вещества, за която спомагат гъбичките в почвата и по върховете на корените. Бидейки гостоприемник и в активна симбиоза с няколко вида гъбички, всяко дърво си осигурява връзка с другите от неговото семейство. Така в една гора различните видове дървета, имащи нужда от различни хранителни вещества, комуникират и си помагат.
Този текст се казва (не)познатият език, защото и да е бил познат, той е все по-малко такъв. Нуждата от мащабни залесителни акции ни навежда на мисълта, че сме забравили или дори никога не сме говорили добре този език. Заети да разберем човешкия език, забравяме, че другият е много по-дълбоко свързан с нас. За това иска да говори и „Аватар“, но част от посланието се „губи по трасето“. За това вероятно иска да работи и Новата гора, но импулсите на онлайн кореспонденцията остават неотговорени. Дано между новозасадените дървета в „Суходол“ потече този вечен разговор. Не заради качеството на въздуха.
