Преди петнайсет години Рамщайн ни казаха – „We’re all living in America“. Ясно е, че сега това е по-вярно от тогава и Америка не е просто държава отвъд Атлантическия океан, тя е култура, колкото и некултурно да звучи. Тя е начин на живот, който е толкова впит в нас, родените след 85-а, че даже не се замисляме колко по американски живеем. Само че това не става за две десетилетия, това се дължи на натрупвания в поколенията. Още от създаването си Америка е най-големият и успешен рекламен проект, сглобяван някога. Има и добри реклами, но всички знаем, че нещото, което продава най-добре, е сексът. Сексът не като акт, а като начин на живот. Да имаш секси дрехи, секси кола, секси апартамент и да живееш в секси град. И в този секси свят няма нищо по-секси от едно добре нарисувано pin-up момиче.
В края на по-миналия век, когато порното се е играело на сцена, най-близкото нещо до това да видиш еротичните си фантазии е било ако отидеш в местния театър или клуб, да погледаш бурлеска и да си тръгнеш със срам от там, защото това са били „долни“ работи. В този именно чар на ХIX в. се заражда нещо, което ще еволюира в способ за масова реклама, ще стане лицето на глобализацията и ще доведе до Рамщайн и недоволството им от света. За да се промотират представленията и вариететата, момичетата от бурлеската се снимат за плакати. Снимките се закачат по стените на художниците и линиите на моделите се прекрояват върху хартия. За времето си е прекалено провокативно и остава нишово. Все още го няма Хю Хефнър, който ще вземе идеята и ще я лиши от скромност, ще я сложи на открито в света и хората ще трябва да се справят с нея както преценят.
Но в началото на ХХ в. светът има нужда от еротика. Америка има нужда да отклони вниманието от Великата война, която се води в Европа и го прави с най-мощното си оръжие – пропаганда. Pin-up момичетата излизат от задните улички и се превръщат в последни страници от списания. Идва идеалът за модерната жена, взет от Европа и по американски преиначен във визуална провокация.
Някъде по това време в Сейнт Луис се ражда Бети Грабъл. С баща акционерен брокер и неосъществена майка. Тя живее добре, докато майка ѝ не осъзнава колко красива е дъщеря ѝ. От седемгодишна е влачена от амбицията на майка си по конкурси за красота и кастинги, възпитавана е точно в това, че е важно да си секси. Но до тук е поносимо, още не е лишена от възможността да се проваля и да живее нормално, докато стоковата борса в САЩ не се срива и баща ѝ не остава без работа. Единственото логично за майка ѝ е да се премести с дъщеря си в Холивуд, за да покаже колко секси дванайсетгодишно момиче има.
Едва пристигнала в Лос Анджелис, Бети Грабъл вече е представена пред когото трябва в индустрията от майка си като петнайсетгодишна красавица, която иска да работи. В Америка е готино и мечтите на кофти майките се сбъдват по-лесно. Pin-up идва от това, че изображенията с тези момичета са закачани по стените, в колите и дори танковете на американските мъже. По същия начин, както към името на Бети Грабъл е закачен терминът pin-up.
По време на Втората световна война това е най-популярната снимка. Милиони копия са направени от американското правителство и са разпратени по всички военни станции на армията, за да повдигат морала на бойците. Бети става по-известна само от една снимка, отколкото от десетките си роли във филми. Но пък продава Америка, и светът знае, че там има красиви, свободни и разкрепостени жени. И както всяко нещо, което е било популярно по време на войната, Бети и момичетата като нея стават продукт на по-голямата война – тази за влияние. Вместо на носа на изтребител pin-up момичетата прекосяват Атлантическия океан върху опаковки. На всичко. От шоколад до прах за пране, всичко през 50-те се продава със секси момичета. Те подсъзнателно се набиват в умовете на потребителите. Мъжете искат такива жени, жените ги смятат за коректив. И колкото и втората вълна феминистки да се опитват да обърнат представата за тях, днес те са по телевизията със същата си функция. Живи, пораснали барбита, в пастелни цветове и с никакви грижи.
Amerika ist wunderbar.
