Кой не помни поредицата на Норман Гранц от средата на 40-те до началото на 90-те “JATP” (джаз във филхармонията)! Ела, Дизи, Нат… Компанията „Върв“ от създаването си през 1956 издава тези концерти, турнетата из САЩ и Канада са последвани в Европа и Япония, където е последният (1983).
Връзката с филхармонията в случая е по-скоро концептуална, но външна – все едно концертите на Джаzz+ фестивал в Зала „България“. Участието на цели оркестри в джаз-проекти и най-вече в зараждащото се течение на уърлд/етно звучностите/ритмите в известна степен е продължение на участието на тези формации в записи на филмова музика. Достатъчно е да споменем „абонамента“ на Енио Мориконе със Симфоничния оркестър на БНР, както и многократните участия на същия в транскултуралните проекти от деветдесетте на Юг дьо Курсон и испанския пианист и композитор Давид Пеня Дорантес.
По същото време Кралският филхармоничен оркестър заедно с Кралското хорово дружество на свой ред представят в Роял Албърт Хол програма по Бийтълс, следва такава с Куин, която далеч не е последната – правят и мини-поредица с рок-хитовете от средата на 90-те. Модата се прехвърля и към самите рок-звезди – току-що Род Стюард издаде компилация с най-великите си хитове именно със споменатия Кралски филхармоничен оркестър. Клипът с пилотния сингъл “Sailing” ни зарадва още в края на лятото и рок-темата наистина заслужава своя плейлист, но сега интегрално слушаме група, свързана най-вече с електро-джаза, изкарала на пазара свои „ремикси“ (Де Капо – „най-доброто, връщане към корените им“ – както обявяват гордо на страницата си.
“STUEBAPhilharmonie” не за пръв път се включват в подобна авантюра, но в случая миксът е на изключително емоционално ниво, зареден с интра-изненади, партии с виртуозна техника и елегантно вплитане на вокалите, основна съставка на ретро-очарованието на „Де-Фаз“. Хитовете на бандата нямат нужда от представяне, нито от легитимиране като подборка. Времето на електро-джаза леко отмина, но хубавият звук винаги ще е на мода, да се надяваме, заедно с добрия вкус, но който този албум е истинско доказателство: