Джордж Лейзънби е седнал в лобито на офисите на United Artists и следи жената на рецепцията с поглед. Той е облечен с костюм от улица „Savile Row“, на ръката си има „Ролекс“ и е гладко избръснат. Преди няколко дни „съвсем случайно“ се е засякъл с Алберт Брокколи. Ако името Лейзънби не ви говори нищо, не се притеснявайте. Джордж Лейзънби е никой. Той е бивш войник от австралийската армия, който след войната се мести в Англия и успява да си уреди работа като модел. С две думи – темпераментен красавец без нито една секунда актьорски опит. Но в късната пролет на 68-а Лейзънби гледа към рецепционистката, която го е уведомила, че господин Брокколи е много зает и ще трябва да изчака – казано с други думи „да върви на майната си“. Лейзънби изчаква рецепционистката да се наведе зад гишето и се изстрелва нагоре по стълбите.
Той намира кабинета на продуцентите, в който стоят Брокколи и Залцман. По това време те са в паника. Шон Конъри е напуснал след петия си филм и те още не са намерили негов заместник, въпреки че по договор трябва да започнат снимки след няколко месеца. Тримата в стаята се гледат. Лейзънби започва да лъже, че е актьор, който е снимал само в чужбина и то в страни като Русия, Чехословакия и Източна Германия, за да е сигурен, че продуцентите няма да могат да проверят дали казва истината. След няколко срещи му дават шанс, а след още няколко самият Лейзънби си признава, че не е актьор. Въпреки това му дават ролята в „On Her Majesty’s Secret Service„, което си му остава единственият Бонд, тъй като мениджърът му го убеждава, че шпионските филми са отживелица.
Естествено, че когато мислите за Джеймс Бонд, не се сещате за Лейзънби. Не е това идеята. За много хора Бонд е просто супер шпионин, който спасява западния свят от източните заплахи. Машина за пропаганда в безкрайната студена война. Това несъмнено е така, но той е и още много повече. Бонд е плод на бивш военен, който никога не е виждал фронта и който никога преди това не е писал книга. Романите на Иън Флеминг са способ за бягство, фантазии, в които той е повече от брат си (истинският военен герой в семейството), свят, в който един мъж може да има всичко, което пожелае и то да е заслужено. Светът на Джеймс Бонд е свят, в който няма проблем да си алкохолик, какъвто Иън е бил и няма проблем да си жесток, стига да си готин и силен. Джеймс Бонд е бягството на едно момче, което е тормозено в училище и вкъщи, едно момче, което разваля брака си с любовта на живота си, защото майка му не одобрява. Джеймс Бонд е Супермен, а Иън Флеминг е Кларк Кент. Бонд далеч не е просто агент от МИ-6, той е символ на сбъднати мечти. Студената война свършва, но 007 продължава да поръчва мартинита.
Големите политически и военни конфликти не успяха да унищожат Бонд, но днешния климат може и да го направи. Не защото се говори за женска главна роля, а защото днес Джеймс Бонд е срамна мечта. Табу е. Не е ок да си такъв. Днес мечтата е друга, или поне така изглежда. Днес Джордж Лейзънби нямаше да има смелостта да хукне по стълбите, за да преследва мечтата си. През 2019-а Лейзънби щеше да има кариера в instagram и да споделя туитове за социални проблеми. Днес самият Джеймс Бонд не смее да живее и да бъде този, който Флеминг му е отредил да бъде. Но всичко хубаво трябва да приключи, дано Бонд се пенсионира преди да е станал жалък. Неслучайно следващият филм е със заглавието „No time to die“. Може би е преди мечтата да се е превърнала в кошмар.
