Не ви питам какво значи – почти няма хаитянин или кубинец, който да знае името на тази богиня на любовта, иначе част от общото афро-карибско наследство, на което отделихме три последователни плейлисти под общото име „сантерия“. Това име е неслучайно избрано от колкото красивата, толкова и талантлива композиторка, цигуларка и вокалистка Илян Канисарес. Родена в Куба, изявяващата се в Европа Илян предпочита да представи продукцията си с тази анкета по улиците на Хаити и Хавана:
Както самата Илян разказва, всичко започва с пътуването ѝ в Хаити, когато си дава сметка за близостта в духовността и културата на двете страни. Креолките са част от митовете, каращи цял свят да тръпне – да си спомним едноименната песен на Петър Ступел с Мими Николова от 1959-а и най-вече версията ѝ с „До-ре-ми-фа“ от 1970, когато вокализите им са на нивото на „Суингър Сингърс“.
За записа, логично, Илян предпочита Ню Орлийнс. „За мен той е част от Карибите“ – казва тя. Да, там това име се носи от реномиран „автентичен“ вуду-магазин. На клипа за правенето на албума е избран момент, в който със или без помощта на Ерзули, Илян танцува почти на ирландски цигулки. Басистът е от Мозамбик, китаристът – от Хаити, перкусионистът е от Куба. Барабанистът и копродуцент (заедно с нея) е от Ню Орлийнс. Има и гост-музиканти в отделни парчета – темата за „променливите геометрии“ бе разгледана неотдавна.
Началото на албума е с „Хабанера“ и неслучайно първите тактове са намигване към Бизе. Илян пее на няколко езика, темите варират от любовта, през свободата, та до имиграцията. Чувствителността на Илян, както се казва на френски, може да бъде видяна и докосната (“à fleur de peau”), усмивката ѝ създава общности, а лекотата, с която се лее музиката ѝ отдавна не учудва – да си спомним ли дуета ѝ с Омар Соса “Aguas” преди година? Не случайно Илян споделя добротата, която зависи от избора на всеки един. Нейният я облича в красиви звуци и ритми. Приемате ли ги или не за свои, те са си там:
Естетиката на клипа казва всичко. Не преразказва историята, музиката, гласа. Различието в цветовете, ветрилото на настроенията, танцът извън времето – всичко привидно няма, но всъщност има дълбоко значение, като меандрите на гласа ѝ. Погледът, движението, опитът за бягство от затвореността на бетона и стъклото – ако всеки ден започваме работа с нещо подобно, със сигурност няма да се чувстваме уморени вечер:
