Промените в джаза са промени в артиста. Така започва разговора ни с пианиста Батист Тротиньон, зарадвал ни с албума си „You’ve changed“ по едноименната балада на Били Холидей. „И аз като човек съм променен в последните 20 години, заедно с промените ми като джазмен. За пръв път споменавам нещо персонално в публичните си изяви, албумът рефлектира донякъде сложната ми ситуация като личност. Вече не съм сайдмен, сега отново участвах като специален гост, както се казва, но нещата са неформални, има толкова много добри музиканти, че няма нужда от излишни любезности. Просто музиката вече е различна. Не е достатъчно да махаш преградите между жанровете, ако не го правиш достатъчно убедително и добре. Не трябва да изчезне важното в джаз-идиома. Става дума както за импровизациите и чувството за суинг, така и за непредвидимостта му. Не трябва да се опростява до безкрай, въпреки, че изказът на пръв поглед изглежда прост.”
Питам го къде е разликата и как на непредубедения слушател да му бъде показана. „Труден въпрос, особено в момента, когато хората вярват повече на визуалната страна на нещата и не си дават труда да се замислят доколко тя е истинна. Джазът на живо не винаги ги оставя в зоната им на комфорт. А повечето от хората не искат да я напускат. Работим най-вече с тези, които са готови за изненади.”
Кое е било основното предизвикателство Батист да влезе в джаза? „Емоцията. Откривах сам Майлз и другите. Нищо не знаех за тях, само усещах, че ми въздействат. Вече свирех на пиано, бях оставил цигулката, тя не ме влечеше, а и баща ми бе любител пианист. Но джазът бе друго – да говориш за тъгата с усмивка.”
Къде е гласът? „При певиците и певците няма препятствия между гласа и звука, при мен това са клавишите, чукчетата, струните. Което не значи, че работата им е по-лесна. Има ли душа, нещата стават. Работата ни е занаятчийска. Опитваш, грешиш, почваш отначало. Така е и с изграждането на репертоара на диска. Има артисти, които първо свирят на турне и после записват, други правят обратното. И двата подхода имат добри страни.”
А как Батист открива нови музики и как ги споделя?
„Зависи от периода, в който се намирам. Понякога слушам много нови неща, напоследък са по-малко. Винаги обичам да споделям откритията си с приятели. И не, не мисля, че радиото скоро ще отмре като медия, задушено от социалните мрежи. Ползвам ги като канал за промоция без да им робувам. Моят проблем е другаде. Като слушам музика, винаги си мисля къде и как да я използвам и рядко се оставям на съзерцанието и на удоволствието да слушам. А е много важно да запазим това удоволствие. Трябва да се борим за идеята си за красотата на изкуството, тя ще помогне да победим игнорантите. А на вашата публика само бих добавил, че хубавото в джаза е, че е интернационален.”
