Преди напълно да ни обземе зимно настроение, защо не се разходим до още една последна лятна дестинация? Ей така, да натрупаме още слънце за зимата в душата… Сигурни сме, че след като прочетете за Сиракуза, ще запишете този град в пътническата си карта с местата, които трябва да посетите, и ще започнете мислено да стягате багажа. Нека събирането на слънце започне сега.
Сицилия е остров, който очарова с всяко едно свое кътче. Където и да отидете, историята започва сама да се разказва, а гледките сами да се показват. Слънцето си пече ли пече, вие си похапвате вкусно джелато, охлаждате се, виждате нещо величествено, красиво: снимате; зървате историческа табела: прочитате я; непрестанно любопитство тече във вените ви, породено от всичко, което се предлага на вашето внимание. Сиракуза, градът, основан преди 2700 години от гръцки колонии, не е изключение. В тази малка сицилианска територия (която по гръцко време е била с размерите на Атина) е събрана толкова много история и красота, че това я превръща в истинска реликва. Било е невъзможно най-великият римски оратор Цицерон да не каже, това което е казал…
„Най-великият гръцки град и най-красивият от тях“
Сиракуза е била една от последните спирки и на апостол Павел в пътя му към пагубния Рим, където е екзекутиран. Сицилианският град е споменат в Библията в „Деяния на светите апостоли“, където се казва, че Павел прекарва три дни там и се вярва, че той е „заселил“ християнството в цяла Сицилия. Легендата е, че така наричаният „апостол на езичниците“ е проповядвал на безверниците и на тамошното еврейско общество на мястото, където в днешно време се издигат останките от църквата San Giovanni (Св. Йоан). Днес тя съществува в разруха, без покрив – отворена към небето и с един красив прозорец, напомнящ за норманския ѝ период.
Останките от църквата San Giovanni
Именно тази църква е и вашият вход към един подземен, тих и много, много стар свят – Катакомбите на Сан Джовани – най-големите в Италия след тези в Рим. Датиращи от IV в., когато ранните християни са използвали тези отдалечени от града древногръцки подземни акведукти, за да погребват своите мъртъвци. Срещу 8 евро може да се потопите в този подземен лабиринт, да изследвате мистерията на живота след смъртта и да чуете само и единствено тишината на многовековен сън.
От гръцкото си създаване през 735 г. пр.Хр. Сиракуза има дълга история, обвързана с множество битки, целящи завземането на този процъфтяващ в миналото град. Той е бил цел и за атиняните по време на Пелопонеските войни – конфликт между Атина и Пелопонеския съюз. През 415 г. пр. Хр. е последното поражение на Атинските войски при Сиракуза – най-жестокото по време на Сицилианската експедиция от гледна точка на взети жертви. Ранените са изоставени, заловени и пратени в изгнание в каменоломната Latomia di Cappuccini (или Пещерите на Капучини), обречени да копаят варовиковите скали, докато не умрат от изтощение или глад. Пещерите на Капучини са една невероятна гледка, съчетала в себе си мрачната история на пленените войници, но и красотата на идиличната градина, създадена по-късно от монасите на манастира Капучини. Тази мистична каменна градина е като вдълбана в земята, страховитите скални форми се издигат сякаш от зелена бездна в сърцето на града – приятен начин да се скриете от парещото лятно слънце. Не случайно тези скали са вписани като част от „Grand Tour„ – инициатива от 18 век, която цели преоткриването на прекрасни места от класическия свят. Вие пък може да я включите в личния си тур, тъй като мястото е отворено за публични визити.
Древногръцката тема не се изчерпва в този град, а може би най-обширният комплекс там, събрал тази история е Археологическият парк Неаполис. В него срещу 10 евро имате възможност да разгледате Ухото на Дионисий – древна изкуствено създадена пещера, която напомня огромно ухо – хоризонтално се извива 65 метра в „S“ форма, а вертикално е 23 метра. Но не само от характерната форма идва наименованието ѝ. Твърди се, че тиранинът Дионисий I, който е бил начело на Сиракуза в нейния най-голям разцвет, е използвал това място като политически затвор. Благодарение на невероятната акустика, която превръща и най-малкия звук в ехо, той е подслушвал политическите разговори на своите затворници.
В този исторически комплекс се намира още една зловеща каменна кариера – Latomie del Paradiso, Гръцкият театър и Римският амфитеатър – дълга историческа разходка, в която ви приканваме да се потопите.
Време е да се отправим към най-красивата част на Сиракуза – малкият остров Ортиджа (Ortigya), където се намира старият град. Този исторически център е отделен от сушата от тесен воден канал, който преминавате през мост. Посрещат ви красиво малко пристанище и статуята на най-известния древногръцки син на Сиракуза – математика и философ Архимед. По време на римското нашествие през 3 в. пр. Хр. той е убит от римски войник, защото отказва да се яви пред генерала. Той има по-важна работа – мисли над нова математическа схема, която трябва да приключи на всяка цена. Така неговата страст отнема живота му според легендата, а последните му приписани думи, свързани с тази му недовършена задача са: „Не ми разваляйте кръговете“.
Островът се обикаля за около 2 часа пеш, а първата спирка по историческия ви път са останките от Храма на Аполон, разположен на голям площад, отправната точка за вашето малко пътешествие. Предупреждаваме, че през лятото тук е много горещо, при нас се наложи животоспасяващо купуване на шапки. А може и чадъри, които не са рядкост там, тъй като е пълно с японски туристи, скрили се деликатно под своите.
Оттук насетне накъдето и да се завъртите ще виждате или приканващо тюркоазена вода, или древни реликви. Наистина тесни улички ще ви завъртят във вихрушка от малки кокетни магазинчета и гордо развято, до някъде симпатично, очарователно пране. Това е в случай, че изследвате вътрешността на острова.
Преди да се гмурнете в този тесен поток от хора и сицилиански аристократичен бит, ви препоръчваме да минете през Фонтанът на Диана – придобилият физически измерения митичен разказ за древногръцката нимфа Аретуза, която моли богинята Артемида (Диана в римската митология) да я превърне в извор, за да избяга от речния бог Алфей, който бил лудо влюбен в нея. Аретуза е изобразена гола, готова да се трансформира във вода, а Алфей наднича иззад богинята.
Превърнатата в извор нимфа тече по крайбрежната алея на Ортиджа, а в центъра му растат диви папируси, които се срещат само на още едно място в Европа. Легендата разказва, че Зевс помогнал на Алфей и го превърнал в река, която минала под Егейско море и се сляла с извора на Аретуза. Малка река с името на Алфей, която бързо изчезва под земята наистина съществува в Гърция.
Все пак сме в Сицилия, а знаем, че тук църквите са най-много от всичко. Тази, която задължително трябва да се види в Ортиджа, е Катедралата на Сиракуза, включена в Световното наследство на ЮНЕСКО (както и самата Сиракуза) заради нейната оригинална структура, която е била гръцки храм, посветен на Атина. Наистина величествена отвън, бароковата фасада е истинска наслада, a отвътре нейните прохладни стени ви разказват многовековната си история, вградили в себе си гръцките колони на изчезналия храм.
Пътят ви трябва да продължи към крайбрежната алея, от където да се любувате на невероятния цвят на Йонийско море или просто да слезете до някой от малките плажове и да му се насладите.
Тюркоазният цвят ще ви следва навсякъде, той се разлива и в стените на крепостта Сastello Maniace, построена през 13 век и сега служеща като казарма.
Сиракуза е пълна с реликви, останки от миналия живот, които е трудно да обиколите. Но не се притеснявайте, в тази древногръцка реликва историята се лее от всяко кътче, така че няма да ви подмине. Няма как да си тръгнете от там празни, защото духът ви ще е поел от тамошния, историята ще се е запечатала в съзнанието ви, слънцето ще се е настанило в душата ви, а този цвят…, този тюркоазен, омайващ цвят – в очите ви.
