Помните ли Ръдиърд Киплинг? Нобелов лауреат за литература за 1907 г., най-младият сред нобеловите лауреати. В България масово той е познат най-вече със стихотворението си „Ако“, а сред децата – с „Книга за джунглата“ (1894), роман, който има и продължение – „Втората книга за джунглата“ (1895). Не така популярен е романът му „Ким“, който е истинско бижу. Ким разказва за малко бяло момче, син на ирландски войник, което попада в „Голямата игра“ – съперничеството между Русия и Британската империя, продължило във времето между 1813 г. и 1907 г. Всъщност първоизточник на термина „Голямата игра“ е тъкмо романът на Киплинг.
Извън политическата нишка на сюжета Ким се среща с тибетски лама, чийто ученик става, придружавайки го в мисията му по освобождаване от цикъла на прераждане и търсенето на „River of the Arrow“. Според ламата легендата казва, че трябвало да бъдат изпитани уменията на Буда за стрелба с лък, а стрелата му отлетяла и паднала много далеч, отвъд целта, там където извирала река. Ако ламата се изкъпел в нея, щял да постигне очистване от греховете и Просветление. Митове, ще кажете, блянове по просветление и очистване.
Романът на Киплинг е ценен и ценѐн главно заради много точното пресъздаване на епохата, хората, традициите и обичаите в Индия и Тибет. От много време западната култура черпи послания и вдъхновение от Азия и Ориента. Само трябва да си припомним Флобер и неговата алма. Будистки центрове има на много места по света. От времето на 60-те и хипи-движението или изучаваната от Бийтълс трансцедентална медитация. Подобен тип влияния и начините, по които те повлияват възгледите на Запада за Изтока, изучава и Едуард Саид в своя труд „Ориентализмът“.
Какво е Тибет днес е изключително интересен въпрос, на който е много трудно да бъде отговорено. Според гостувалия преди дни в България тибетски монах и член на Тибетското правителство в изгнание Тубтен Уангчен, за Тибет се знае все по-малко, а основното, което достига до света, е духовното наследство и послание. Ние не можем да забравим една много интересна сцена от поредния (пост)апокалиптичен холивудски филм, в която будистки монах в Хималаите съобщава за прииждащата вода. Това е догонващият времето си „2012“ от 2009 г. В него отново виждаме региона на Хималаите като еманация на духовното, високото (буквално и фактически) битие на човечеството. Образ, зад който, по думите на Тубтен Уангчен от посещението му в България като част от европейската обиколка под надслов „Диалог за мир“, се крие нещо коренно различно.
Достъпът до Тибет днес не е лесен, не само заради надморската височина (Тибет е най-високата страна в света). Както знаем, от вече 60 години Тибет е буквално окупиран от Китай, а Далай Лама и цялото правителство в изгнание резидират в Дарамсала. В същото време, в регион, за който знаем много малко, монаси и монахини биват прогонвани от манастирите, а тибетската култура и език биват подлагани на систeмно изличаване.
Ако Киплинг пишеше днес, вероятно, главният му герой нямаше да е ирландец, със сигурност обаче „Голямата игра“ щеше да бъде с друг облик и Китай щеше да бъде една от страните в нея. Продължаващият икономически възход, програмата „Един пояс, един път“, както и институтите Конфуций, появили се изведнъж почти навсякъде по света, определено гарантират на Китай запазено място в новата „Голяма игра“. За ролята на институтите Конфуций, повече от 400 по целия свят, разказва един от филмите на тазгодишния Sofia Biting Docs „In the Name of Confucius“. Цената на тази голяма игра определено е изгубването на традиционните ценности на общества като тибетското, а един от рисковете е и краят на институцията на ламите, такава каквато я „познаваме“ днес.
За тази институция говори и „Малкият Буда“ – филм на големия Бертолучи, излязъл по кината в началото на 90-те. Спокойно можем да кажем, че филмът смалява размерите и дълбочината на будизма до нивото на приказка с картинки, без изобщо да коментираме преднамерената приказност и леснота на сюжета. Той казва: всичко е тук, на една ръка разстояние и може да бъде хванато, схванато и дори присвоено. Една от причините е, че смесва ценности и ценностни системи, както на практика западното кино прави с всичко, до което се докосне. Може би е време да приемем, че има неща, които не могат да бъдат току-тъй разбрани и осмислени, що се отнася до вярата и традициите на другите хора.
Един от големите примери за това е от 60-те, времето на поредното голямо западно обръщане към Изтока и към традиционни култури изобщо, е смъртта на Майкъл Рокфелер, тръгнал из Папуа Нова Гвинея на „лов“ за племенно „изкуство“. Според журналиста Карл Хофман Майкъл Рокфелер е бил ритуално убит и изяден от местното племе асмати. Това, което се случва с него, е подобно на сблъсъците на капитан Кук или на самия Колумб и завоевателите на Новите Индии като цяло. Не бива да забравяме нещо много важно, за което рядко си даваме сметка – че когато пишем нечия история или история на срещата с другия, ние винаги я пишем през своята гледна точка. И че понякога другата гледна точка остава невидяна, потисната и неразбрана.
А ако трябва да обобщим – именно това се е случило с преднамерено детинския „Малкият Буда“ на Бертолучи, това се е опитал да избегне Киплинг в „Ким“, и това се опитва да скрие Китай в момента. Защото една от най-скъпите стоки днес е знанието, а най-голямата битка – запазването на индивидуалността – общностна или лична.
