21 юни 1993 г. Веднага след концерта си в Зала „България“ Милчо Левиев и Теодосий Спасов дойдоха във Второ студио на БНР. Предаването ми „Джаз+“ имаше по-малко от три месеца съществувание в националния ефир. След първите 4 посветени на „кръстника“ Чик Кърия и следващите, посветени на непознатия извън Испания фламенко-джаз (Хорхе Пардо и Пако де Лусия тепърва щяха да ни станат и те „кръстници“), бе дошло време за свирене на живо в ефир. Към Милчо и Теодосий, от студиото си дойде и Антони Дончев. Милчо започна със „Summertime”, Теодосий се включи с кавал, а Тони запя – вместо “living is easy” – “Milcho is coming”.
Слушам архивния запис, направен – за съжаление върху касета от тонмайсторите Иван Николов, Николай Николов и Митко Василев и направо не ми се вярва, че това е само 13-о издание на предаването. Данчо Рупчев е още сред нас, по едно време се обажда да ме предизвика с „непалеонтологоманиакствувателствувайте“ – дума, току-що измислена върху заглавието на новото парче на Теодосий. Парчето се оказва „рефлексия“ върху манията за говорене на определени zoon politikon. Следват пиеси на Милчо – „Разочарование“, „Манипулация“ (с „Акустична версия, Тео и Алберт Мангелсдорф). До истинските разочарования има още много време, манипулациите са били към, а не от нас.
Милчо ни разказва за курсовете, които води до Палм Спрингс за хора, които се страхуват, че не разбират и не ценят джаза. Оказва се, че националността му, а и целият му принос към зараждащият се интерес към уърлд-музиката му помагат да разчупи леда. Теодосий се е вдъхновил за кратко соло за музата си (тя ни гледа от другата страна на стъклото) – все пак Еньовден е съвсем близо. Въпреки умората (Милчо е веднага след полет, не е спал 2 нощи), сяда на пианото, изнамираме и второ столче за Тони, “All the things you are” на 4 ръце влиза в златните записи на архива ми (няма да разкривам изненадата, която ви очаква). Време е за финалната снимка, избледняването ѝ от времето вече е ретуширано (мерси, Боряна!), а спомените ни от Милчо не се нуждаят от ретуш.
