Тъжната закуска на Плутон

14/10/2019

Ирландският филм „Закуска на Плутон“ с изключителния Килиън Мърфи е част от програмата на тазгодишния фестивал Cinelibri с прожекция на 17-и октомври в Ирландската галавечер на фестивала. Ние обаче вече сме го гледали и имаме да кажем няколко думи както за филма, така и за превъплъщението на хамелеона Мърфи.

 

„Закуска на Плутон“ безспорно е ирландски филм, не само защото ИРА се мярка наоколо и далеч не само заради присъствието на актьори като Лиъм Нийсън. Той е ирландски и заради начина, по който разглежда така трагичната според нас голяма тема за различните, Църквата и сблъсъците между тях, отекващи в цялото общество и стереотипите, по които обикновено живее то. Подобно на определяния за черна комедия „Calvary“ на Джон Майкъл Макдона, и тук хуморът и сълзите вървят ръка за ръка. А ако се замислим, разделеният на глави „Закуска на Плутон“ иска-не иска, не може да избяга от линията, която „Портрет на художника като млад“ създава. В този филм обогатена от иронично-пародийни нотки, които усилват тъгата. Същата тъга, която видяхме в „Calvary“ и подобна на тъгата от „The Boondock saints“. И такава или подобна на тъгата в „Brooklyn“, създаден отново по роман. Чиста проба ирландска тъга, но в случая със “Закуска на Плутон“ има замесено още нещо или поне на нас така ни се струва.

 

 

Преди няколко дни, на 11 октомври, ЛГБТИ общността празнува National coming out day. Защото едно от най-трудните неща е човек да разкрие пред другите, че е различен, че чувства различно, че мисли различно. За героя на Килиън Мърфи изглежда това не е точно така, той, пардон, тя някак изглежда решима да отстоява себе си на всяка цена. И го прави във всеки момент от историята, попадайки във все по и по-шантави и опасни ситуации в търсене на The Phantom Lady, своята майка и на нещо, което ние всички търсим – обич. За нас „Закуска на Плутон“ говори за тема, за която не всеки филм или книга се осмелява да говори с такава искреност и ни се струва, че филмът, а следователно и основно книгата е доста повлияна от един от първите филми, разказващи за т.нар. drag queens, а именно австралийския „The adventures of Priscilla, the Queen of the Desert“ от далечната 1994 г.

 

 

По онова време филмът е приет повече от радушно, още повече, че той не е типичната холивудска продукция, а актьорският състав включва Хюго Уейвинг, който се превърна в любимец на сестрите Уашовски и Гай Пиърс, когото ние помним от една от последните екранизации на „Граф Монте Кристо“ и „Машината на времето“ по Хърбърт Уелс. Някои от критиците казват, че филмът не говори толкова много за drag queen културата или изобщо за хомосексуалните, колкото за драмата на хората на средна възраст, хванати в капана на една и съща работа. Вслушваме се в тези мнения, но няма как да пропуснем, че и в двата филма се появява персонаж с името Мици и ни става още по-лесно да допуснем, че „Закуска на Плутон“ заради сюжета си, темата си и карнавално-гротесковата си атмосфера на смеха през сълзи определено е повлиян от “Приключенията на Присила, кралицата на пустинята“, още повече, че книгата излиза през 1998-а, само четири години след като австралийският филм започва да шества по екраните.

Всичко това съвсем не отмества факта, че хамелеонът Килиън Мърфи прави изключителна роля, много различна от ролята му в „Peaky blinders“, например, или от ролята му в „Генезис“ и филмите за Батман. Подобно на друг ирландски актьор, Даниъл Дей-Луис, Мърфи се подготвя старателно за ролите си и също толкова старателно държи личния си живот далеч от професионалния. Освен това ние не се сещаме за много ирландски актьори, които да изиграят ролята на Kitten с всички противоречия и драматични обрати, заложени в образа ѝ.

 

 

от

публикувано на: 14/10/2019

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • БГ Поп
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: