В края на миналия ни плейлист за индианското (циганското) лято си обещахме историята на „Ранна есен“, която се оказа преплетена с тази на един от най-популярните френски джаз-стандарти, „Мъртви листа“.
Ранната есен започва като последна част от лятото и в музиката. Годината е 1947, в оркестъра на Уди Хърмън има млад саксофонист, комуто предстои да завладее света, въпреки (а може би и поради) светлия цвят на кожата си. Произведението е 4-актовата сюита на Ралф Бърнс „Summer Sequence“, като финалните десет секунди се развиват в това, което в 1949 ще се превърне в джаз-стандарта “Early Autumn”. Саксофонистът, познахте, е Стен Гец. Текстът се появява през 1952, без изненада, автор е Джони Мърсър. Да, същият, който през, дa, 1949 прави английската версия “Autumn Leaves” на произведението на Жозеф Козма по стихове на Жак Превер, известно като „Мъртвите листа“.
Няма нужда да си литературовед, за да намериш общото в текста и най-вече настроението с подобни финали –
„I miss you most of all my darling
When autumn leaves start to fall“
и
“ Darling if you care, please, let me know,
I’ll meet you anywhere, I miss you so.
Let’s never have to share another early autumn.”
Като музикално вдъхновения за унгареца Козма, идва произведението „Октомврийска поема“ на Жюл Масне от 1876. Преди да стане джаз-стандарт благодарение на Мърсър, парчето е било предназначено за балет на Ролан Пти от 1945. Текстът на Превер се появява по молба на приятеля му, режисьорът Марсел Карне, който прави адаптация на балета във филма си „Вратите на Рая“ година по-късно. Там Ив Монтан си тананика само откъси от парчето и затова записалата го година по-късно Кора Воклер с право претендира, че е първи негов изпълнител. В плейлиста, Монтан е единственият присъстващ французин с непубликуваната доскоро алтернативна версия.
На авторите ѝ, Генсбур посвещава парчето си „Песента на Превер“. Красивата Жюлиет Греко е първата, която „експортира“ в оригинал „Мъртвите листа“ отвъд океана. Според градските легенди, в Бразилия са се тълпяли, защото имало слух, че ще я изпълнява гола. Това се случва по времето на романса ѝ с Майлз Дейвис, когото също включваме безусловно в подборката си. Жюлиет е до него със самбата „Тютюневи листа“, също вдъхновена от „Мъртвите листа“. След недоволството на авторите на оригинала, Жюлиет записва нова версия без цитати от текста на Превер.
Плейлистът ни е нашарен с още една есенна балада, написана 15 години по-рано (1934) и с доста по-оптимистичен текст: „Autumn in New York, it lifts you up when you’re let down“. „Есен в Ню Йорк“ изпреварва времето си . В златната ера на суинга и бигбендовете, цели десет години, никой не ѝ обръща полагаемото ѝ се внимание. Текстът е превърнат от Синатра в хит едва през 1947. Няколко други прекрасни джаз произведения допълват септемврийско-октомврийските топлини, незабравимият Мишел Петручани е автор на едно от тях:
Всъщност 70-годишнините какво са, ранна есен или късно лято?
