Ако приемем Португалия за човек, по-точно за една красива и екзотична жена (както предполага името ѝ), бихме я разделили на три части. Предвид последните данни, в които Порто излиза като топ дестинация за инстаграмърите, то този град би бил лицето на тази жена. Краката ѝ са там, където всички отиват, най-известният ѝ град от край време – Лисабон. Но сърцето, то винаги остава скрито да тупти някъде по средата, точно като Лейрия – сърцето на Португалия. А то тупти с ритъма на известна легенда:
„Лейрия има река, която тече нагоре, кула, която няма катедрала, катедрала, която няма кула и Главна улица, която не е права“.
Лейрия
Без значение дали идвате от Порто или от Лисабон, градът е на по-малко от два часа. И от двете посоки, още в покрайнините на града, се забелязва и неговото сърце – Замъкът на Лейрия. Издигащ се на малък хълм (около който е разгърнат градът), замъкът се е превърнал не просто в негов символ и пазител, но и в най-красивата му атракция. Историята на този прекрасен замък датира от началото на 12-и век. Тогава първият португалски крал Афонсу Енрикеш (известен още като Завоевателя) слага началото като построява защитните стени с цел отбрана срещу Маврите. Повече от 50 години Лейрия е под техните постоянни атаки до крайното им отблъскване от сина на Афонсу – крал Саншу I Заселника, който възлага на града и първата харта с цел подпомагане на заселването му. Историята му след това е дълга, а кралете му – много.
За замъка се казва, че има 4 основни периода, повлияли архитектурата му и това са: Римският от 12-и век, Готическият по времето на крал Денис I през 14-и век, Готическият при Жуау I през 15-и век и реставрациите му от края на 19-и и началото на 20-и век. Цялата тази културна смесица в архитектурата му оставя романтично и мистериозно усещане, не само докато се разхождаме във вътрешността му, но и гледайки го отдалече. Той е един от най-запазените и реставрирани замъци в Португалия и докато обикаляме между стените му, неизбежно се пренасяме назад във времето. Особено романтичен облик добива, когато вали, какъвто беше нашият случай.
Сред останките на църквата Santa Maria da Pena в замъка
Красотата на архитектурния му стил привлича и най-големия готически фестивал в Португалия „Entremuralhas“ (буквално „между стените“), който се състои всеки последен уикенд на август.
Посещението на замъка е задължително не само заради бурната му история, но и заради невероятните гледки, които се разкриват пред погледа ни. На една от тях можете да се насладите от голямата тераса с готическа аркада с 8 арки. Разбираме защо това място се е използвало за социални срещи, картината, която са виждали над града със сигурност е била по-различна, но също толкова впечатляваща.
Ложата с готически арки
Излизаме от замъка, но средновековното усещане не излиза от нас. Пътят надолу по хълма е кратък, но красив и ни отвежда право до Католическата катедрала. Да, точно тази, на която ѝ липсва кулата. Построена през 16-и век, катедралата е притежавала кула с камбана, но жителите от другия край на града не са я чували, когато тя приканвала за молитва. Затова през 1770 г. е построена друга кула, по-високо, на склона на замъка. В нея те сложили камбаната, откачена от градската катедрала. И да, това е кулата, която си има камбана, но на която ѝ липсва катедралата. Или поне така казват…
Катедралата на Лейрия
Минаваме покрай къщи, облепени с малки сини плочки, обрисуващи красиви мотиви и продължаваме по криволичещите тесни улички. Те правят центъра на Лейрия меко казано чаровен. Вървите по тях и през всяка пролука между сградите замъкът наднича отгоре, а вие няма да се уморите да го търсите с поглед. Толкова е магична тази част на града, особено вечер, когато спътница на този средновековен наблюдател е и луната.
Няколко отбрани арт магазинчета и сгушени заведения придават още малко обаяние на историческия център на Лейрия, а артистичните графити, пръснати тук-там я превръщат в художествено произведение, но не средновековно. Натъкването на това улично изкуство на такова място доказва защо Португалия е известна със своя стрийт арт. От стените често надничат котки. Но графитени.
Графитите на Лейрия
Стигаме до централния площад на Лейрия, носещ името на португалския поет Франсиско Родригес Лобо. Посрещат ни множество хора и тичащи деца, които гонят гълъби. Красивата мозайка под краката ни грабва погледа и го завърта във вихрушка от различни мотиви. Вдигаме очи нагоре и сред море от старинна архитектура и червени покриви се разкрива поредната магична гледка към замъка, на която най-спокойно можем да се насладим с бира в ръка в някое от приютените от площада заведения.
Главният площад „Франсиско Родригес Лобо“
Цялата тази магия на града се е сгушила между двата му символа – Замъкът на Лейрия и реката, която „тече нагоре“. За разлика от други реки река Лис тече от юг на север, още една странна очарователност на Лейрия. По почти цялото поречие се срещат паркове, дългите алеи са пълни с разхождащи се и тичащи хора, а различни по архитектура мостове свързват двата бряга. Наистина е магично да вървиш ли вървиш по реката, а пейзажът да се изменя с почти всяка крачка.
Река Лис
Рано или късно Лис ще ви отведе до красива църква точно до „Музея на Лейрия“, а малко след това и до „Музея за хартия“. Там е разказана историята на хартията от началото до идването ѝ в Португалия. Това е най-старата мелница за хартия в Иберийския район, която все още е действаща, макар и само като атракция за туристите. Входът и тук е почти символичен – 2,10 евро, но могат да се закупят и комбинирани билети, включващи няколко музея.
Друго очарование на града е местният бит пазар, който се организира всеки вторник и събота или на празници. Местните винаги знаят тази информация. Тези пазари са много популярни в цяла Португалия и са част от тяхната култура. Те са изключително интересни дори само да ги гледате. Шарени сергии и хора, подвикващи продавачи, разнообразни стоки привличат вниманието. Тук може да намерите буквално всичко – от жива кокошка до фалшиви маркови маратонки. Прекрасно изживяване, което ще ви накара да се слеете с хората от Лейрия и да се почувствате местни.
Бит пазара в Лейрия
Продължаваме да се забавляваме с местното население. В града идва време за „Панаира на Лейрия“, който се провежда в рамките на месец май за почти целия месец. Този панаир е от изключително културно значение за града, не само защото превръща този месец в синоним на забавление, не само защото привлича огромни тълпи, той е от огромна историческа важност. Вярва се, че началото му датира още от времената на крал Афонсу Енрикеш, който е искал да отреди един месец за забавление в тези трудни времена. Е, традицията му е запазена и до днес с впечатляваща устойчивост от близо 1000 години.
Сърцето на Португалия тупти. Тупти с история, която изскача пред очите ни още с виждането на замъка. Пред нас лесно оживяват рицари и крале, можем да ги срещнем на панаира или в замъка. Сърцето на Португалия тупти с красота. Достатъчно е само да се огледаме, качени на хълма и погледът ни ще се рее безспир в природата. Достатъчно е да тръгнем с реката и тя ще ни отведе на прекрасни места. Сърцето на Португалия тупти в цветове и музика – трябва само да посетим някой от фестивалите или да се насладим на поредния празник. Това е Лейрия – една съвкупност от шарки, от история, една заря от емоции, един малък град, който ще ви научи да виждате и малките неща. Това е Лейрия – скритото сърце на Португалия.
