Който е кацал в ранна пролет в Херес де ла Фронтера цял живот няма да забрави дъха на цъфналите цитруси. Който един път е бил на истински джем-сешън, без значение кога, къде, с кого и как – също няма да забрави усещането за поемане на музиката с цяло тяло. Дъх и тяло (“Body And Soul”) – така се казва един от вечните стандарти в джаза. След връщането си от САЩ Жан-Пол Сартр – философът, занимаващ се с неделимостта на тялото от душата („Ескизи към теория на емоциите“), сравнява джаза с бананите – трябва да се консумират на място. Затова и мотото на този плейлист е „От цъфтежа до мармалада“, като освен джазови стандарти, вкарваме сходни импровизационни и смесени по същността си жанрове като боса-новата, новото фламенко и новото танго.
Сред авторите, разширяващи обхвата на бибопа до тропическите плодове – в случая мангото, отбелязваме Чарли Паркър и кубинките от „Хема 4“ с разкошната им акапела. Без връзка с жабата с голямата уста, която на снимката вместо „конфитюр“ казва „мармалад“, слушаме вариации по темата (на Боб Марли) от Елиан Елиас и Стиви Уондър. Не пропускаме и версията на Джанго Бейтс върху детската рисунка за мандаринени мечти по мармаладено небе. Еротиката в хита на „Лабел“ „Лейди Мармалад“ (“voulez-vous coucher avec moi ce soir”) може да бъде и доста прикрита – е, в инструментална версия, като тази на Монго Сантамария.
Вън от всякакво съмнение, излъчването на още един плод, свързван с топлите страни и горещите страсти (Джойси, Бебел Жилберто) е за предпочитане пред това на обелката му, въпреки забавното парче, което ѝ посвещават добрите ни познайници от „Адук трио“. Джаз-стандарти с Арт Пепър и Кал Чейдър ни напомнят, че една разновидност на този плод се пържи, а в босата, най-известното парче, което му е посветено ни връща в детството с дъвките с неговия вкус. Парчето, както се досещате, е доста след изказването на Сартр. Който, за разлика от традиционното определение за философ, не си е запушвал ушите с восък пред музиката на живота, както би казал Ницше („Веселата наука“).
