Преди две години българският пианист и композитор Иво Ковачев, известен в Европа като Иво Кова, представи в Първо студио камерното си дуо с швейцарския челист Матия Дзапа. С Иво съм имал удоволствието да се срещам и преди в „Джаз+“, а в Бинар имахме привилегията да се срещнем с тях доста преди концерта им и последващите го две тричасови записни сесии.
Сега, резултатът от тези записи вече е факт – албумът Vis-à-vis, записан в БНР е разпространяван от „Юнивърсъл Италия“, като книжката е двуезична.
Композициите са поделени между авторски на Иво, Пат Матини и Джако Пасториъс. Доколкото е известно, по света досега не са правени интерпретации по последните двама джазмени от формация в подобен формат. Матини е вдъхновявал класическо пиано трио – със или без вокал (Гонсало Рубалкаба, Мария Мендес, Ана-Мария Йопек, Дайън Рийвс), фламенкоси (Енрике и Естрея Моренте, Сантяго Лара), боса-певици (Роса Пасуш) и като най-необичайни инструменти бихме отбелязали устната хармоника на Антонио Серано и флейтата на Хорхе Пардо.
Рисковете при подобни програми се поемат според авторите ѝ със или без предпазна мрежа. Удобството и предвидимостта не са сред приоритетите на Иво и Матая. Лъкът му предпочита неизвестността зад меандрите, по които поема, с готовност да бъде удавен под водопада от клавиши във финалните акорди („Минуано“). Композициите на Иво са с много обрати (заглавната), образец на блестящо ромолещи сола (“Meeting Point”) и неочаквани дуети-дуели в уж 12-тактови схеми без и за секунда да се губи груува (“BBB Blues”).
Пътешествието в едноименното парче обещава повече от широки хоризонти с романтични гледки, разстлани от челото – пианото всеки момент ще ни отлепи от земята като балон с привързан, докато се качат пътниците му, кош. Мястото в албума на парчето на Пасториъс лично за мен е по-удачно, отколкото бе в концерта, както и това на подготвения от него следващ стандарт на Роджърс и Харт. “My Romance” лично за мен с-академичен прочит, за разлика от останалото, но предполагам, че такъв е бил и замисълът им – контраст между изляната с лъка на челото тема с последващата пиано импровизация, където челото придобива басова звучност.
Това не е единствената разлика с живото им свирене тук – все пак проектът е дуо и оживлението, което виртуозен гост внася в концерта е точно на мястото си именно в зала, пред публика.
А колкото до виртуозността на Матая и Иво – достатъчно ви е само престото от техния прочит на “Stranger in town“ на Матини, за да се убедите, че в мегаполиса на джаза, те са у дома си.
