В света на фентъзито няма ограничения, както за писателите, така и за читателите. Минало, настояще и бъдеще се смесват, появяват се всевъзможни същества, някои познати ни от митологията, други – измислени от самия автор. В крайна сметка този литературен жанр печели все повече почитатели. Добрите фентъзи писатели обаче не са никак много.
Няма как да говорим за българско фентъзи без да споменем един от вече утвърдените млади писатели – Мартин Колев. Стилът му е разпознаваем и близък до този, който съвременните градски хора харесват. Това е причината книгите на Марти да имат много фенове. А той умее да ги изненадва. Ето че вече е факт третата книга от поредицата му „Софийски магьосници”. Нарекъл я е „Вещиците от Витоша”. Повече от нейния автор тук:
Трета книга от една поредица, в каква посока отвеждаш този път читателите?
Посоката е, надявам се, едновременно позната и неочаквана. Иска ми се читателите на поредицата да открият познатите магически места и моменти, но да не са съвсем сигурни какво предстои. „Вещиците от Витоша“ е различна от предните части и поне според мен е най-добрата. Имаме една шега с приятели, че никога не си харесвам книгите и само им търся кусури. Е, този път дори аз съм доволен от крайния резултат, за което немалка вина има и редакторката ми, Ганка Филиповска.
В предишната ти книга действието се развива в Странджа, защо този път се спря на Витоша?
Участието на Странджа във втората част бе повече лична прищявка, отколкото необходимост ‒ отраснал съм там и исках да я включа в историята. Виж, без Витоша не можем да минем ‒ все пак тя е мълчаливият гигант, който наблюдава всичко случващо се в столицата.
Софийските магьосници са градски чеда, но техните далечни братовчедки, вещиците, предпочитат планинския въздух, открития огън и крехката природна магия. Това живописно противопоставяне между градското и дивото е в основата на конфликта тук.
Би ли казал че „Вещиците от Витоша“ е най-зрялата ти творба? Как се промени писането ти през годините?
Със сигурност е най-зрелият ми роман. Доволен съм от пиесата „Кроасан“ (играе се в Театър 199), както и от сборника с кратки разкази „Микро“, но не мога да ги сравнявам с нещо толкова обемно като роман ‒ различни категории са. Главното ми описание за „Вещиците“ е да не полетят в твърде различна посока, тематично и тонално, от предните части. Искам почитателите на поредицата да се изненадат донякъде, но все пак да разпознаят героите, които са обикнали.
Как се е променило писането ми? Имам чувството, че то се мени постоянно ‒ като реката в „Златното момиче“, която ту е синя, ту зелена или черна. Авторът май е последният човек, който може да оцени обективно текстовете си ‒ или може, но чак след години… Е, макар че всичко се променя, накрая, въпреки уверението на Хераклит, пак се изправям пред същата река.
В днешно време литературните жанрове са доста размити и, въпреки това, като каква би определил новата си книга?
Вероятно нещо средно между градско фентъзи и приключенски роман. Жанровете не ме вълнуват особено ‒ те са външният слой, гланцираната опаковка на текста. Естествено, всеки жанр идва с библиографията и опорните си точки ‒ ако се вълнуваш от патологии, вероятно ще се насочиш към криминалните трилъри, не към секцията с любовни романи.
Все пак един добър писател може да те отведе на най-неочакваното пътешествие и така да те увлече, че дори да не се усетиш…освен ако не държиш на стриктното жанрово разграничение.
Откъде всъщност тръгва интересът ти към този фантазен свят? Кой са книгите и авторите, който най много са повлияли за оформянето на твоя стил?
Често си задавам този въпрос. От малък предпочитам историите с чудовища и магьосници по кориците. Израснах в началото на 90-те, може би това е била някаква стратегия за справяне с мизерната, сива обстановка. Мнозина смятат фантазните светове за повърхностни и инфантилни, но до известна степен те са дори по-истинни и съкровени от обичайната околна среда. Във фантасмагориите на един човек можеш да откриеш неща, липсващи от CV-то му.
Що се отнася до „Магьосниците“, очевидните влияния са Роулинг (имах щастието да порасна заедно с героите ѝ), Пратчет (който може да те разсмее и веднага след това да смрази усмивката ти), Геймън (мога да се обзаложа, че обожава Луис Карол) и пр. Вярвам, че в крайна сметка написаните книги са сбор от всички прочетени.
Какви хора са читателите на трилогията? Обичаш ли срещите с публиката или предпочиташ да стоиш по-далече от литературния шум?
Чудесни хора. Някои от тях са съвсем млади ‒ скоро четох мнение на момиче, за което „Магьосниците“ била първата българска книга извън задължителната литература. Има и доста възрастни читатели ‒ някои от тях четат „Магьосниците“ заедно с децата си, което искрено ме радва.
По принцип публичните събития ме изпълват с тревожност. Не очаквах успеха на поредицата, изведнъж почнаха да ми пишат непознати, което доста ме ошашави ‒ дотогава 95% от читателите ми бяха роднини и приятели. В крайна сметка кореспонденцията и срещите с читатели си струват усилията, тъй че се старая да развивам екстровертната си страна.
Ще има ли поне една витошка вещица на премиерата на книгата?
О, да, но няма да издавам твърде много подробности, понеже организацията още тече. Представянето на „В сърцето на Витоша“ беше топло и вълнуващо ‒ надявам се потретим заклинанието успешно. „Вещиците“ ще дебютират на фестивала “Aniventure Comic Con”, на 14 и 15 септември. В края на месеца ще има и самостоятелно представяне, където ще прозвучи за пръв път саундтракът на книгата ‒ „Дай ми, мале, да летя (заклинание за летене)“. Нямам търпение!
