Хуан Мануел Канисарес е от т.н. „млади фламенкоси“. Поколението след Пако де Лусия, голяма част от което свири заедно с него бе определено по този начин. Повечето от тях, включително самият Канисарес бяха учили в консерватории и без значение на какъв инструмент се изразяваха, успяха да извадят фламенкото от фолклора и да му придадат световно звучене. През 90-те, Канисарес свири с формацията на Пако десет години.
Първата част на спектаклите е солото на Пако върху Концерта за Аранхуес на Хоакин Родриго – едно от най-емблематичните испански парчета, станали и джаз-стандарт благодарение на Майлз Дейвис и Чик Кърия. „Това са били около 1500 концерта и всеки път откривах нещо ново в свиренето на Маестрото“ – си спомня Канисарес.
След серията му албуми, вдъхновени от испанските композитори Мануел де Фая и Енрике Гранадос и концерта „Ал Андалус“ в памет на Пако, наскоро излезе проекта му “Rodrigo por Cañizares” – името казва всичко. За разлика от стандартите в джаза, фламенко-ритмите нямат установени текстове и е възможно използването им като обогатяващо изразно средство – напр. „пор алегриас/булериас/тангос“ и т.н.Началото не може да бъде друго, освен „Аранхуес в мислите ми“ – обогатено с малко тремоло за засилване на усещането за по-голяма формация.
Следващото парче обаче е истинската изненада на албума. Открито в архива на композитора едва преди година, то е предоставено на Канисарес от дъщерята на Родриго. „Прелюд на свечеряване“ е писан три години преди „Аранхуес“ по време на посещението на Родриго в Гранада. Там незрящият Родриго кара придружителя си да нанесе кратка бележка на корицата на партитурате – „свечерява се, въздишка на китара, ще речеш – Аламбра“. Интуитивно преди месеци при изготвянето на плейлиста ни за китарите в прослава на испански паркове и градини сме оставили място и за тези две изпълнения на Канисарес – съдба!
Не е излишно да напомним, че Канисарес е първият фламенко-китарист, канен от Берлинската филхармония за участие в Концерта за Аранхуес – спектакълът е в Кралската опера в Мадрид. Подобни проекти вече не са рядкост – миналата година бяхме свидетели на изпълнението на Томатито със Симфоничния оркестър на Навара, по поръчка на фестивала “Flamenco on Fire”.
Целият репертоар в диска позволява на ценителите на фламенкото, а и на преминаването между жанровите граници да се насладят на един изящен автор и умелата му транскрипция – в много случаи от пиано в китара на Канисарес. „Аз не правя фюжън, не се претопявам в другия стил“ – твърди по този повод артистът. „Тук е като в една хармонична двойка – всеки остава себе си и не се опитва да промени другия“.
