Времето за лятна почивка неминуемо е свързано с уханието на море – онзи специфичен мирис на водорасли и йодни пари, който ни кара да грабнем по най-бързия начин куфарите и да се отдадем на синята стихия. Саундтракът на всяко лято е различен, но има вечни хитове в българската музика, които асоциираме с този сезон. „И замирисва на море“ е един от тях.
Братя Аргирови правят песента позната и любима на целия български народ. Композиторът Стефан Димитров написва музиката, но много малко от нас, знаят че текстът е част от стихотворението „Балада за пълнолунието“ на големия български поет Георги Борисов. И за да е по-пълно лятното удоволствие, ще съчетаем поезията с морските фотографии на Стефан Щерев.
Балада за пълнолунието
Преди да дойде есента
и лятото да си отиде,
по спуканите керемиди
луната слиза на света:
клепач в тополата подпре
и го загледа като птица,
а котешката ѝ зеница очите му ще издере.
(И става тази нощ тогава
най-подозрителната нощ.
Луната мрачно управлява
притихналата си държава
и свети бяла като нож.
В седефената ѝ мъгла
щурците пеят възкачени
по най-високите стебла,
преди да рухнат овъглени
из окосените поля;
докато в празните легла
реките вените си режат
и хич не щат да забележат
как тъпо биволите стенат
между яремът и остенът
срещу водата придошла.)
И замирисва на море
човекът в угарите тъмни
и синурите им бездънни
оставя друг да дооре,
луната яростно напича
издъненото му седло
и корена си той отсича
с едно разлистено крило.
Преди да дойде пролетта
и зимата да си отиде,
по спуканите керемиди
човекът слиза на света
и в розовата му слана
петите си отупва боси…
А в шепата си празна носи
две-три пшеничени зърна.
