За Димитър Карамфилов контрабасът не е просто инструмент, а начин на живот. Почитателите на джаза го познават както от множеството концертни участия, така и от студийните му записи с едни от най-изявените български джазмени.
В края на 2018 г. Митко представи дебютния си авторски албум “Ecology” и веднага събра симпатиите на публиката. Добрата новина за феновете е, че контрабасистът вече работи по парчетата на своя следващ албум. На 7 юли от 18.00 ч. ще имаме щастието да чуем “Ecology” като част от започващия A to JazZ фестивал.
Заедно Карамфилов на сцената ще излязат Христо Йоцов – барабани и перкусии, Арнау Гарофе – тенор саксофон, Александър Логозаров – китара, Михаил Йосифов – тромпет, Константин Костов – пиано. Гост на събитието ще бъде певицата Марина Господинова. „Това са все точните хора, с които знам, че музиката ми ще звучи страхотно!“, споделя за предстоящото си участие Митко.
Няколко месеца след излизането на дебютния ти албум, как оценяваш неговото приемане, намери ли си своята публика?
О, да! Определено! Много приятно се изненадвам, колко много хора проявяват интерес и купуват музиката ми. Също така много се радвам, когато изпълняваме “Ecology” на живо. Това че хората могат да си я пуснат от диска, или от някоя интернет платформа ѝ дава известен живот, извън живото изпълнение. Но музиката, особено такава, в която има много импровизация се, усеща най-пълноценно, когато се слуша на живо.
Албумът се получи много хубав. Има за всеки по нещо. Мисля, че звучи наистина много добре и това е така, защото за реализацията му взеха участие много, много важни за мен хора! И всеки от тях свърши работата си безупречно. Безкрайно съм им благодарен!
Откъде дойде заглавието „Ecology“? Започна ли най-после да му пука на съвременния човек за опазването на заобикалящата го природа?
Една от пиесите ми се казва “Ecology”. Мелодията ѝ ми хрумна една пролетна утрин. Вдъхновение ми бяха дърветата, които бяха започнали да цъфтят. След като записахме всички пиеси и дойде време да ги подредя в определен ред, се оказа, че има такива, които са уловили динамиката на града и такива, които са повлияни от фолклора и звучат по-природно. Сега като си пуснете парчетата в реда от албума, се получава едно пътешествие, което започва от града, излиза от него, навлиза в природата в търсене на спокойствие и чистота.
В “Produced Nature (NaZarezan)” има мои разсъждения относно това, можем ли да сме в хармония със заобикалящата ни природа. Човечеството все повече изпада в зависимост от собствените си технологии, градският човек все по трудно си набавя чисти въздух, вода, храна. И въпреки това, големите градове стават все по-големи, а безлюдните райони все по-безлюдни. Има една пиеса посветена на океана и неговите дълбини. И накрая, колкото и да ни е приятно сред природата, пак се прибираме към града. Това е в общи линии концепцията на албума.
Джазът е музика за приятели, как се спря на музикантите, с които да запишеш албума? Имаш ли вече визия са следващия си самостоятелен албум?
Да, наистина всички от музикантите, които записваха в албума, са ми близки приятели и това много допринесе за ведрата атмосфера по време на звукозаписната сесия. Но не приятелството беше това, което ме накара да избера точно тези хора, а големият им професионализъм и талант, който всеки един от тях притежава. Изключително съм щастлив, че направих тази селекция и от резултата, който се получи. А относно следващия ми албум… Надявам се до края на годината да вляза в студио и да запиша още музика.
Как се чувстваш в родната джаз среда, не ти ли е тясна понякога? С кой световен джазмен с най-голямо удоволствие би излязъл на една сцена?
За моя радост, в последните години имам щастието да пътувам много и да свиря на големи сцени. В момента съм част от няколко изключително успешни проекта в България. Все по-малко усещам за себе си граници, тъй като музиката е колкото и банално да звучи “международен език” и владееш ли го добре националността е по-скоро екзотика, отколкото спънка.
Относно втория въпрос – свирил съм със световно известни джаз музиканти (Tom Harrell, Jerry Bergonzi, Rick Margitza) и опитът ми с тях ми показа, че колкото по-голям е един артист, толкова по-голямо човешко същество е. И естествено да съм на една сцена с тази класа музиканти е безценен опит и огромно удоволствие.
Кои са големите ти учители като басист? Твоят съвет към начинаещите басисти?
Моите най-големи учители са записите на големите майстори и музикантите, с които свиря. Музиката е много отборна работа. За да се научиш да свириш, преди това трябва да си се научил да слушаш. За да можеш да водиш, преди това трябва да си се научил да следваш водача.
Естествено, за да овладееш един инструмент, най-сигурният път е класическата школа и контрабасът не е изключение. А всеки, който иска да се научи да свири джаз на контрабас, трябва обезателно да се запознае с Ray Brown, Ron Carter и Paul Chambers като за начало.
След дни е представянето ти на A to JazZ, какво ти дават фестивалните участия на голяма сцена, което клубните не могат да ти дадат?
Много се радвам че на 7 юли от 18:00 ще представя “Ecology” на такъв голям форум, какъвто е A to JazZ. Преди месец бях в Сеул на фестивал с подобни мащаби. Там срещнах едни от водещите джаз музиканти на нашето време. Хора като John Scofield, Christian McBride, Wynton Marsalis. Беше изключително преживяване! Когато всички сте участници е много по-голям шанса да се засечеш в бекстейджа или в хотела с някой от тези велики музиканти и да се запознаеш него.
На A to JazZ тази година ще свирят музиканти като Christian Scott, Jacob Collier и да представя авторската си музика на същата сцена е чест за мен. А джем сешъните, които се случват след концертите, са доказателство, че няма значение колко е голяма сцената, по-важното е колко са големи артистите, които изпълняват на нея. Това че София има такъв фантастичен фестивал е голяма привилегия за всички почитатели на хубавата музика.
