19 юни 1976, Кингстън, Ямайка
Министър-председателят на Ямайка, Майкъл Манли, обявява извънредно положение в столицата поради прекаленото насилие по улиците. В този момент Ямайка е официално независима от четиринадесет години. Неофициално е между двата лагера, които диктуват правилата в световния ред. Америка и СССР се борят за надмощие над острова и в момента братушките са с едни гърди напред. Същият Майкъл е крайно десен и отдаден на идеята Ямайка да стане следващата Куба. Опозицията, в лицето на работническата партия, подкрепена силно от Щатите и ЦРУ, не желае да загуби влиянието си и започва гражданска война, олицетворението, на която са два квартала в Кингстън – Тиволи и Тренчтаун.
През предната година един музикант от Тренчтаун става световно известен с песента си “No woman, no cry”. Боб Марли е първата глобална звезда, която идва от острова и бързо се превръща в романтичния глас за едно поколение заключено между железните стени на студената война. Той не заема страна в политическата борба в Ямайка, защото за него проблемите са по-големи и глобални. Това обаче е недопустимо за Манли, който е в съюз с гангстерите от Тренчтаун и вижда голяма възможност за победа в изборите през позитивните вибрации на Марли.
Боб Марли от концерт в Сан Франциско, 1975 /youtube/
Боб Марли вече е обиколил голяма част от света и има представа за състоянието на много от бедните режими. Той е приел „растафари“ като начин на живот и всички гледни точки, в личен и музикален план, водят към едно – свобода. Тотална и незаменима свобода на словото, мисълта, движението и любовта. Точно поради тази причина, след като вижда страната си в тотална катастрофа и усеща деструктивната енергия на насилието наоколо, Марли обявява дата за благотворителен фестивал, с който иска да обедини хората на острова и с приходите да осигури храна и подслон за страдащите от военното положение. Посочената дата е пети декември 76-та. Две седмици след пресконференцията на Марли, министър-председателят насрочва изборите за 15-ти декември, десет дни след концерта.
Двете партии наострят уши и започват да отправят предложения към артиста. Всяка иска Марли да свири за тях и да осигури колкото се може повече гласове. Първата асоциация веднага е, че Марли е на страната на социалистите, тъй като е роден в Тренчтаун, който е контролиран от партията. За да разбие слуховете, Боб категорично заявява в няколко интервюта, че няма общо с това. Междувременно хора от обкръжението му са посещавани от работническата партия със запитвания за хонорари и предложения за съвместна работа. Естествено това не води до нищо.
Хора се редят за вода в Ямайка, 1976 /wikiwand/
В следващите няколко месеца броят на жертвите по улиците на Кингстън растат и ситуацията се влошава. Боб Марли живее през няколко къщи от Майкъл Манли в богатия квартал на Кингстън. Но вместо да се затвори зад високите си огради, той обявява имението на улица „Хоуп“ за безопасна зона, в която всеки може да дойде независимо от политическите си виждания. Скоро гетото се мести в аристократичния квартал. Всяка сутрин пред къщата на Марли има опашки от хора, които имат нужда от храна, лекарства, пелени за децата си и какво ли още не. Това поставя политиците от квартала в неудобна позиция. А отказът на Марли още повече нажежава нещата.
3 декември 1976
Два дни преди фестивала, седем въоръжени мъже се промъкват в къщата на Боб Марли и започват да стрелят на месо. Приятелката му е уцелена в главата, мениджърът му отнася няколко куршума в гърба и краката, а Марли в дясната си ръка. Мъжете се изнизват и никой не ги вижда повече. До ден днешен не е ясно кой стои зад опита за убийство, но във всички случаи е с политически подбуди. По невероятни стечения на обстоятелствата след стрелбата няма жертви. На следващия ден Марли е посъветван да не се качва на сцената. Въпреки всичко Боб и музикантите отиват с повече от пет часа закъснение. Пред сцената са се събрали деветдесет хиляди души. Марли казва, че ще изпее няколко песни, но концертът продължава повече от час.
Месец след това Боб Марли събира хората си и се маха от Ямайка. Той се мести в Лондон, за да рефлектира върху случилото се и да създава нова музика. Това е най-продуктивният период в кариерата му. Текстовете са крайно революционни и пълни с превратен заряд. За тези две години той не стъпва в родната си страна от страх, че няма да остане жив. И ако за целия свят той е човекът, който води новия ред със себе си, в Ямайка започва да се гледа на Боб Марли с други очи. Сънародниците му се обръщат срещу него. Обвиняван е в изменничество и елитарно поведение. От лидер, който се бори за промяна и равенство, той се превръща в символ на сребролюбие. Това дълбоко наранява Марли. Често говори на тази тема с приближените си и те споделят мъката му години след смъртта му.
През тези две години, докато легендата за Марли расте, в Ямайка е по-страшно от всякога. Манли е преизбран и американците отпускат джобовете си в опита си да осъществят преврата през Едуард Сеага, лидерът на работническата партия. От една страна ЦРУ снабдява непрофесионалната армия на Сеага с пари и оръжия, от друга Кремъл прави същото за Манли. Резултатите са катастрофални. Стига се дотам, че Манли вкарва в затвора двамата „генерала“, за да овладее положението. Това естествено не помага. Тогава партията се сеща за стария си приятел, чрез който са успели да спечелят изборите преди две години. По лозунга на мира, правителството се свързва с Марли и го моли да изнесе концерт в Кингстън.
След дълги разговори с двете партии, Марли се съгласява. Той вярва, че трябва да се направи нещо и съюз в името на мира е най-добрият избор. “One love peace concert” е насрочен за пролетта на 78-ма. За първи път от близо две години Боб Марли се завръща в Ямайка. Националният стадион е пълен и Марли прави едно от най-емблематичните изпълнения в историята на популярната музика. В самия край на концерта той моли лидерите на двете партии да се качат на сцената и да стиснат ръцете си в знак на примирие. Повече от петдесет хиляди души наблюдават историческото ръкостискане и за момент всички, включително и Марли, вярват, че има мир.
По-късно се оказва, че ЦРУ са използвали концерта и музикалната техника, за да прекарат оръжия в Ямайка. Нищо не се променя след концерта. Боб Марли отново си тръгва и държавата му продължава да бъде контролирана от великите сили до края на живота му.
