Шегите и хуморът имат не само литературни и визуални проявления. Музикалната история още от предкласиката има съответните форми, като разбира се, сред тях не броим фолклорните. Плейлистът ни започва с “Badineries” – до „Суингъл сингърс“ с гордост нареждаме „Джаз Фокус 65“ с пианото на Милчо Левиев и флейтата на Симеон Щерев. След три десетилетия Йълдъз Ибрахимова включва пиесата заедно с един менует в албума си „Гласът на дъгата“. Петнайсет години по-късно един друг всепризнат майстор на джаз-подхода към българската традиционна музика, Теодосий Спасов се изявява в „Хумореска“ от албума “Bulgarian folk dances”.
Иначе „Хумореската“ на Дворжак са сред любимите на джаз-пианисти като Арт Тейтъм и Ерол Гарнер. Още по-невероятна е и версията ѝ от Джак Уайт, който пее текста, написан по мелодията на големия чешки композитор от… Ал Капоне, докато е бил затворник в „Алкатрас“. Шегaтa (“scherzo”) e предизвикателствo пред импровизаторските качества на пианист като Диего Амадор (“Scherzo flamenco”) и тромпетист като Паоло Фрезу (“Scherzi veranili”).
Оставайки в Италия, комедията е и в играта на думи на Паоло Конте (“Come di”), а в същия регистър е и комедията на бразилеца Родриго Леао. Комичното е тема в джаза още от 20-те в записите на Били Мъри и дуета му с Ейлийн Станли. Не се учудваме и на Серж Генсбур и на версията от партньорката му Джейн Биркин на „Комик стрийп“. Бурлеската, като задълбочаване в жанра, е добре изиграна от Шер и „Караван палас“.
Фламенко-ритъмът „булериас“ също носи името си от шегата и както и при останалите „палос“ (алегриас, сегирияс, петенерас) текстът е свободен и понякога доста отдалечен от смисловата рамка. Финалът на плейлиста е с майстори като Камарон, Естрея Моренте и групата „Пата негра“, която логично преминава в „пост-шегата“, както може би и самият Ману Чао би перефразирал един от онези, за които се отнася последната ни песен от плейлиста. Все пак, не само у нас Първи април е професионален празник на политиците.
