30 години са нищо за музикалната история, когато става въпрос за албуми, оставили трайно своя отпечатък. Ако визираме творчеството на един от най-провокативните цигулари на съвременната сцена – Найджъл Кенеди, то такъв преломен албум в кариерата му e „Годишните времена на Вивалди“. Още с излизането си през 1989 г., творбата носи на 33-годишния дребничък британец световно признание. Албумът записва рекорд в „Книгата на Гинес“ за най-продавано класическо произведение на всички времена с над 2 млн. продадени копия.
След всичко това звездната слава на Найджъл тръгва по възходящата права. А публиката му се разпростира далеч отвъд консервативните почитатели на класическата музика. Самият той успява да запази свежото си чувство за хумор и да избегне негативните страни на това да си богата музикална звезда. „За мен най-важното в живота е да усещаш времето, да улавяш и да живееш в мига. Хората обикновено се увличат в трупането на пари, да строят къщи, да гонят разни илюзии, което е тъпо“, споделя Найджъл.
В същото време експериментите му нямат край – през Моцарт, Бах и Гершуин, та до култови рок икони като Джими Хиндрикс. Вариации на тема Хендрикс имахме щастието да съпреживеем и на неговия концерт, състоял се на 10 май 2015 г. в зала 1 на НДК. Събитието беше наистина паметно. В типичния му шеговит тон Найджъл ни отнесе с версията си на „Purple Haze”, нямаше как да мине и без нещо балканско -„Йовано, Йованке“, парче от прекрасния му албум „East meets East“. След такива концерти публиката излиза пречистена и с неизменна усмивка на уста. Да, Найджъл го умее това!
