Миналата есен един интересен шотландски пoет с китара (разбирайте, фолк-рок музикант със приятно звучене и занимателни текстове, нищо общо с българския бригадирски превод на singer songwriter) беше наш, а и не само наш гост за около седмица. Саймън Кемпстън от Дънди, певец, китарист, фен на ирландското кино, беше в София и Велико Търново по покана на Петър Делчев (“Кайно Йесно Слонце“, “Исихия“, “Ембиънт Фолклор“).
Свири и в рамките на “Аларма Пънк Джаз“ в Лилавия салон като заключително събитие преди Чешкият център да излезе в ремонт. (Малко отклонение от темата: ремонтът приключи и ние се връщаме там на 28 март от 19ч. с Ейдън Бейкър от Канада и цяло съзвездие балкански ембиънт артисти)…
А сега – отново към Саймън Кемпстън: Саймън е стар приятел не само на Петър Делчев, но и на други наши предишни и бъдещи фестивални участници като Oldseed (Канада/Германия) и Port Of Call (Холандия), песните му са лирично-задушевни, но някои от тях таят и нужната доза социална критика под формата на подводен камък.
На сцената на Лилавия салон преди него излязоха “Ембиънт Фолклор“, които са по-близко до средновековната музика, отколкото до балканската акустична импровизация и за които това беше първи голям радио концерт, преди да влязат в студио. Песента, която ви предлагаме не е от концерта, а от подготовката за него – изсвирена на живо по програма “Христо Ботев“, така че е съвсем апокрифна в този си вариант.
Заснета е в стил 60-те, малко осмомартенска, но пък все пак в рамките на месеца. Ако има някакъв времеви дилей, то той е незначителен. Приятно слушане и до нови срещи, защото Саймън наистина си спечели българска публика и непременно ще дойде пак един ден.