Кога за последно си купихте музикален диск? Каквото и да ми отговорите, няма да е от значение, защото дисковете, както всички останали физически носители, са част от миналото. Защо?
Появата на компактния диск води до безпрецедентен бум в музикалния бизнес. В първите седемнайсет години от ерата на дисковете, индустрията се надува и достига върха си през 1999-та с рекордните 21.5 милиарда долара продажби. Вече не е нужно да продаваш музика само в музикални магазини. Дисковете са навсякъде – по бензиностанции, по супермаркети, летища и къде ли още не. По всичко личи, че компактният диск е бъдещето и никога няма да бъде заменен. Добре, но какво стана?
Когато излиза за първи път през 1982-ра, едно CD може да съхранява в пъти повече информация от обикновения домашен компютър. До 99-та обаче технологиите са наваксали. Хард дисковете вече са факт и компютрите имат вградени CD плейъри. Това е първото важно нещо. Второто е, че от бавно и хаотично нещо, което прекъсва всеки път, когато някой говори по телефона, интернет се е превърнал в универсален информативен канал, който дава достъп до всички краища на света, освен когато някой говори по телефона. Третото важно нещо е появата на компресията mp3 през 1994 г. Първите mp3 плейъри са доста недодялани и нефункционални, когато излизат през 1997-ма година.
Всички тези предпоставки ни водят до едно от двете главни действащи лица – Шон Фанинг.
За много хора името Шон Фанинг не означава нищо. За останалите, обаче, той е по-важен от Тесла, Гейтс и Едисън взети заедно. Защо? Защото той е един от първите хора, които използват интернет и заобикалящите го технологии в цялостния им капацитет. Това, което прави Шон Фанинг, не е само да срине музикалната индустрия, той косвено я създава отново.
Шон е роден в Рокланд – малък град в Масачузетс на четиридесет километра от Бостън. Колийн Фанинг забременява на шестнайсет от осемнадесетгодишен музикант на име Джо Рандо. След като разбира, че ще става баща Рандо, си тръгва и оставя малолетната Колийн да отглежда сама детето си. Имайте предвид, че Фанинг са род, дълбоко възпитан в католически ценности, без пукнат долар и абортът не е възможност.
Шон отрасва интроверт в голямо и бедно семейство. Той предпочита да прекарва времето си сам с музиката си. Като баща си и той свири на китара, при това много добре.
Когато е Шон е на седем, майка му се жени за бивш военен, който е настоящ шофьор. Двамата имат още три деца. Шест години по-късно доведеният му баща също си тръгва. Колийн няма пари да издържа семейството и е принудена да остави децата си в дом за няколко дълги месеца. Това подтиква Шон да се затвори още по-дълбоко в себе си.
Едва ли щяхме да знаем кой е Шон Фанинг, ако не беше вуйчо му. Джон, по-малкият брат на майка му, работи като програмист в малка фирма. Той подарява стария си компютър на тринадесетгодишния Шон и започва да го учи как се пише код. Момчето излиза по-схватливо, отколкото всички са предполагали и става неразделен с макинтоша си.
Около същия период четиринадесетгодишният Шон Паркър… да, същият Шон Паркър, който е ко-създател на Фейсбук, този с червената коса, който бе изигран от Джъстин Тимбърлейк в “The social network” на Финчър, та Паркър е в чата, изведнъж там влиза потребител с името „Napster“. Новодошлият започва да говори за голямата си идея, която ще промени споделянето на файлове и консумацията на музика. След бурни реакции и подигравки от останалите в чата, „Napster“ напуска. По някаква причина Щон Паркър е заинтригуван. Той се свързва с мистериозния потребител и двамата започват да говорят.
Прескачаме няколко години и Шон е приет в „Североизточния бостънски университет“. Там той започва да разработва програмата, която ще унищожи музикалния бизнес такъв, какъвто са го познавали хората от миналото хилядолетие.
Шон е на деветнайсет години, преди 10 месеца е приключил с университета, за да пише програмата си. Междувременно червенокосото момче, с което си е чатил преди четири години, отново се е появило в живота му. Шон Паркър е отдаден на програмата и обикаля инвеститори, за да осигури пари. Той събира 50 000 долара.
Датата е 1 юни, 1999. „Napster“ е пуснат за употреба.
Целият живот на програмата продължава само двадесет и пет месеца. Но те са достатъчни, за да покажат на света какво представлява бъдещето. Napster е добре направен P2P софтуер, който специализира в споделянето на mp3 файлове. Всеки с компютър, интернет и „Napster“, може да участва. Правиш си регистрация и изведнъж имаш достъп до музикалните файлове на приятели и непознати от всички краища на света. За три месеца бета версията обикаля почти всички университети в Масачузетс и потребителите са около 17 000. До края на 99-та хората, които използват „Napster“, са повече от 700 000.
Това кара Шон Фанинг и Шон Паркър да отидат в Силициевата долина и да станат сериозни. До лятото на 2000-та “Napster” е огромна машина. Има повече от 30 милиона потребители и на минута се свалят около 14 милиона песни. Музикалната индустрия регистрира първия си спад в продажбите от 1983 г., когато компактният диск е представен на света.
Естествено, това не остава незабелязано от големите риби. В началото на годината шефовете на трите големи музикални компании („Sony“, „Warner“ и „Universal“) се срещат във Вашингтон, за да измислят как да спрат момчето от Рокланд и неговия софтуер. Започват разговори от сорта: това наистина ли е пиратство, след като потребителите споделят музика и на сървърите на „Napster“ няма нито един файл. Тогава лейбълите получават подарък от музикалните богове.
На 11 юли, 2000 г., парчето „I Disappear“ на „Metalica“ се появява на платформата, преди да бъде официално пуснато от групата. „Metalica“ завежда дело срещу „Napster“ и Шон Фанинг. Започват дълги и тягостни легални битки. Dr. Dre също се присъединява и също съди Шон. До края на годината всички големи музикални къщи имат по няколко дела срещу софтуера. Скандал след скандал и съдебно заседание след съдебно заседание. И докато Шон Фанинг е съдебен ад, платформата му е по-силна от всякога. През първото тримесечие на 2001-ва „Napster“ достига рекордните 59 милиона потребители и е обявена за една от най-бързо растящите компании съществували някога.
След офанзивата на музикалните лейбъли “Napster” е принуден да затвори. Индустрията е победител, но само в съда. За две години потребителите свикват с това да имат безплатна музика и няма да приемат алтернатива. След затварянето на “Napster” се раждат десетки подобни софтуери и пиратството разцъфтява до тоталния срив на музикалната индустрия през 2015 година.
Но както знаем – „Светът е голям и спасение дебне от всякъде“.
