Настъпват вълнуващи дни за родните киномани! На 15 януари ливанският хит „Оскърбление” ще открие 11-ото издание на фестивала за кино от Близкия изток, Централна Азия и Северна Африка – “Sofia MENAR”. Филмът беше номиниран за „Оскар” в категорията за най-добър чуждоезичен филм. Срещаме се с организаторите на събитието Здравко Григоров и Ангел Хаджийски, за да ни разкажат повече за фестивала.
11-ти пореден „МЕНАР фестивал“, има ли все същото вълнение преди откриването, както в началото?
Вълнение винаги има. В началото се притеснявахме, защото не знаехме дали ще има достатъчно зрители. Сега вече зрители има, но притеснението идва от големите очаквания на публиката и старанието от наша страна да не разочароваме никого.
На какво заложихте, когато правихте селекцията на тазгодишното издание?
От няколко години намалихме броя на заглавията – за сметка на качеството на филмите. Убедихме се, че няма смисъл да прожектираме много филми, а такива, за които има публика. Стремим се филмите да стигнат до своите зрители. Преди години смятахме, че когато на нас ни хареса даден филм, то той трябва да е част от програмата. Вече не е така, първо преценяваме дали има публика за даден филм и тогава го селектираме.
Номинираният за „Оскар” „Оскърбление” открива фестивала, трудно ли се преборихте за него?
Наградените филми винаги са много скъпи и за нас е трудно да се доберем до повечето от тях. „МЕНАР“ е изцяло независим проект и бюджетът се формира основно от продажбата на билети. Водим дълги преговори, докато успеем да убедим световните разпространители, че у нас фиксираните им такси за прожекция не са приложими. В повечето случаи се съгласяват на отстъпки, ако не постигнем успех, филмът просто не достига до българските зрители, защото заглавията от региона на „МЕНАР“ не представляват интерес за масовите разпространители у нас. В тазгодишното издание има два филма, които договорихме много трудно: „Оскърбление” и „Татко Лола”.
Суперпродукцията на Казахстан „Да пееш в Париж“ е един от забележителните филми в програмата. Развита ли е киноиндустрията в тази бивша съветска република?
От три години показваме филми от Централна Азия в програмата на „МЕНАР“ и кинематографията на Казахстан е най-развитата в региона. В отлични отношения сме с филмовия център на страната, който ни предоставя десетина заглавия всяка година, от които ние избираме два или три филма. Тази година зрителите ще имат възможност да видят „Да пееш в Париж” – една високобюджетна копродукция на Казахстан, Латвия и Щатите за най-популярния изпълнител на страната Амре Кашаубаев, в която участват звезди от ранга на Бен Олдридж и Аби Корниш, както и „Човекът-вълк” – една традиционна казахска история за двама приятели, които оцеляват в тежките планински условия на Тяншан.
Иранското кино е традиционно силно представено на фестивала, кои заглавия бихте препоръчали на зрителите?
Тази година имаме фокус върху иранското кино, което с годините се е утвърдило като фаворит сред зрителите. Селекцията е на изключително високо ниво, тъй като “МЕНАР” е много популярен в Иран и получаваме десетки заглавия всяка година. На специалната вечер на иранското кино очакваме режисьорката Рогие Таваколи лично да представи един от най-силните дебюти през изминалата година – „Майчинство”, с новата звезда на иранското кино Назанин Баяти, която ще може да гледаме и в изключителния трилър „Стадо без пастир”, който стана абсолютен фаворит на филмовия фестивал в Техеран и спечели 4 награди, включително за най-добър филм и най-добър сценарий.
Фани Ардан е звездата в новия филм на Надир Мокнеш „Татко Лола”, който ще бъде представен на българската публика като част от „МЕНАР“, каква е историята зад филма?
Надир Мокнеш е сред личните ни фаворити от режисьорите с корени от Магреба. В рамките на фестивала сме показали 4 от общо 5-те филма, които е създал до момента, като „Харемът на мадам Осман” и „Специалитет Палома” се приеха изключително добре от зрителите. Сега само ще издадем, че Фани Ардан е в ролята на „Татко Лола”.
Фестивалът има интересна документална програма. Филмите, които да не пропускаме?
За всички дами – „Да си жена е грях” за Незихе Мухидин – символът на силната жена в Турция, за всички музиканти – „Хинду блус” за едни от последните майстори, свирещи на традиционни инструменти в пределите на древната цивилизация по поречието на река Инд, за пътешествениците – „Път към свободата” за един британец, който опознава културата и традициите в Индия и абсолютно задължителен за всички – „Мароко отвисоко” на Ян Артюс-Бертран.
Пътуванията за вас са начин на живот, по традиция след фестивал се отправяте към различна точка от света, разкрийте малко от тазгодишните си планове като пътешественици?
Тази година, ако всичко върви по план, ще стъпим за първи път на един нов континент – Южна Америка. Но преди това ни чака цял един фестивал, така че пътешествието засега изглежда доста далечно и един вид – награда за добре свършена работа.
