Стан Лий почина снощи на 95 години
Не съм особено голям фен на писането на статии в часовете, в които се планира погребението на покойника… Затова няма да ви обяснявам къде е роден и от колко време създава героите, с които сме израснали. Няма да ви казвам каква кариера е имал, колко издания е публикувал и какво е състояние е натрупал. Няма да ви занимавам с личния му живот, съдебните спорове и сексистките обвинения. Няма смисъл. За това има Уикипедия.
Това, което искам да споделя с вас, е радостта, която той сподели с нас. Мъж на 95 години, по-жив от много 25-годишни. Човек, който в края на дните си не може да вижда, да чува и да говори добре, но въпреки това работи. Или както той обича да казва – „играе“, защото, когато правиш това, което обичаш, думата „работа“ се превръща в обида.
Има хора в световната поп култура, които са важни. Хора, които оформят пейзажа и задават ход за десетилетия напред. Дисни, Хичкок, Елвис – гиганти, които не можеш да пренебрегнеш с лека ръка, защото заради тях ние знаем и усещаме нещата, които знаем и усещаме. Стан Лий е един от тези хора. Той е революционер в изкуството си. Благодарение на него повярвахме, че супергероите са хора като нас, а не извънземни, безгрешни хубавци с лимба на челото. Персонажите на Стан Лий имат вътрешни терзания и това ги прави близки.
За да не задълбавам много и за да не изпадам в патос, ви оставям с любимото ми нещо, което съм гледал с него. Видеото по-долу е интервю от 2015 г. на Лари Кинг със Стан Лий. Тогава Лари Кинг е на 82, а гостът му е с десет годни по-голям. Забавно е да гледаш двама старци, които е трябвало да се пенсионират преди 20 години, да се надвикват за комикси и супергерои.
Стан Лий напусна нашия свят, но поне остави своя на нас.
Снимки: ifashion magazine, CREEM magazine