Още от самото си начало Дуенде е стрийм и на афромузиките, без значение дали те са преминали в афро-карибски ритми, кабовердианска морна, бразилска самба, джаз, соул или гарифуна от Белиз. Специално сме представяли майстори на кората, крос-културни проекти („МоЗулуАрт“, „Афрокубизъм„) и други световноизвестни звезди.
Гасанджи все още не е една от най-скъпо струващите такива, но е достатъчен един поглед върху еволюцията ѝ, за да привлече вниманието ни като интересен и неконвенционален творец.
Сирак от малка и най-голямата от многобройно семейство, още на 14 е настанена в пансион в Париж и първите ѝ музикални пристрастия са в тон с 90-те – МС Солар, ИАМ, впоследствие Ерика Баду и Локуа Канза, който се превръща в неин ментор и издава първия ѝ албум, макар и без физически носител.
„Исках да разбера, откъде идва това ми желание да пея – отвъд песента, устремена към духовните съпреживявания и защо не – изцеления“ – признава Гасанджи. Първият „истински“ албум е с нейни песни – пустинни цветя, истории, които слушателите да споделят и като свои.
В биографичните си бележки, Гасанджи признава за влиянието на конгоанската румба, наравно с традиционните пигмейски хорове. Първият инструмент ѝ е тялото и според нея, „за да стигне до сърцето, минава през краката“ .
Името Гасанджи означава „пробуждаща съзнанието“. Проектът ѝ „Свещеното“ няма много общо с това, което можем да очакваме от сравнително млад творец в мултикултурна среда. Няма, защото във форматирания ни свят не е отредено много място за 57-минутни цялостни опуси.
Тонмайсторът Пиер Бианки събира звуци без прекъсване – от детски гласове до шумове от джунглата. Макар и да може изкуствено да се извадят няколко колкото традиционни, толкова и соул песни, импровизациите са достатъчно свободни, за да имаме цялостно джаз-звучене. Пътешествието си струва – психеделик, афро-фънк, пигмейска (на племето Ака) полифония и полиритмия и финален над едноминутен речитатив – нещо като музикална карта на Африка.
Тук вече намираме онзи общ знаменател, който помага на хората, преживели силен шок /за Гасанджи това е загубата на много близък човек/, да преосмислят нещата в живота си чрез музиката, на която от хилядолетия само звездите са били свидетел.
С проекта си, Гасанджи ги прави по-близки и разбираеми, ритмите са колкото ежедневни, толкова и ритуални. Основните теми са групирани около елементите на природата – вода, въздух, земя и огън, а те са истинските универсални свещени неща, без които бъдещето е невъзможно.
В плейлиста, освен композицията в условно девет части имаме и първите теми, с които Гасанджи ни спечели още преди 5 години. Както винаги, по-малката част са в този в спотифай – останалите са в Дуенде.
