Топлота е първата дума, с която асоциирам името на Рой Айерс. Причината за това е не само самобитната му стилистика, която си е изработил с годините свирене на вибрафона – от дебютния му албум “West Coast Vibes” (1963) – та до наши дни.
Главният виновник за тази топлота е запазената му марка – композицията “Everybody Loves the Sunshine”. Ето какво си спомня за нейното създаване Айерс в интервю за „Гардиън“:
“В онези дни пишех песните толкова бързо. Записвах в “Electric Lady”, студиото на Джими Хендрикс в Ню Йорк. В един красив, горещ, слънчев ден ми дойде на ум следната фраза: „Всички обичат слънцето”. Започнах да пея: „Почувствай какво чувствам! Когато чувствам, какво чувствам?” После започнах да мисля за лятото: „Хората лежат на слънце през лятото, хората почерняват през лятото, просто пчели и цветя и такива неща…”
Всичко беше толкова спонтанно. Чувствах се чудесно. Знаех точно как исках да звучи песента: смес от вибрафон, пиано и синтезатор. Записахме я през нощта. Слънцето беше залязло, но настроението в студиото беше наистина приятно. Чисти вибрации. Аз пеех с Деби Дарби, която нарекохме Чикас (chica – момиче) защото беше чудесна мацка, хубаво момиче, и пееше толкова красиво. Тя беше звездата на шоуто.
Всички в студиото бяха развълнувани. Знаех, че ще грабна хората с това парче, защото всички обичат слънцето. Просто чувствах, че песента е страхотна. В онези дни си партнирах със Стиви Уондър. Спомням си, че когато аз и Стиви отидохме да гледаме „Магьосникът”( The Wiz) (филмовата версия на бродуейския мюзикъл „Магьосникът от Оз”), публиката, развълнувана от присъствието му, се изправи, за да го приветства. Трябваше да помоля всички да седнат и да му позволят да се наслади на шоуто. Когато ми каза, че харесва моята песен, се почувствах много специален.
Песента промени всичко за мен. Тя все още е последната песен във всяко мое шоу. Хората винаги се присъединяват, когато я пея. Много изпълнители са я пробвали – от Доктор Дре до Фаръл Уилямс. Има над сто кавъра. Изглежда всяко поколение харесва песента, защото всички, с изключение на Дракула, обичат слънцето”.
Филип Вуу, пианистът, на който Рой подава ръка допълва историята публикувана в същото издание: „За първи път видях Рой да свири в един джаз клуб в Сиатъл. Бях на 17, все още ученик. В клуба имаше около десетина души публика. По някое време Рой се пошегува като каза: „Иска ли някой да посвири с нас?” Аз вдигнах ръката си. Две години по-късно отидох да го видя отново. Той ме позна и възкликна: „Хей, спомням си за тебе. Искаш ли да посвириш пак?” Бях голям негов фен. Знаех цялата му музика.
Току-що бяха загубили кийбордиста си, така че в крайна сметка свирих по време на цялото шоу. После се присъединих към групата и се преместих от Сиатъл в Ню Йорк. Нямаше такъв случай – лидер на група да прибере музикант направо от улицата. Това промени живота ми. “Everybody Loves the Sunshine” е една от първите песни, които съм свирил.
Рой имаше характерен начин на работа – идваше с някаква идея и просто ни я изпяваше или изсвирваше. Нямаше партитури и пеене по ноти. Винаги търсеше спонтанност. Рой подаваше интуитивно един акорд, който обикаляше всички нас. Работата на групата беше да го дотъкми.
Айерс правеше записи след концерти, записваше от полунощ до сутринта. Той смяташе, че музикантите свирят по-добре, когато са уморени, защото нямат сили да мислят за друго. Неговата мантра беше: „Посланието е музиката и музиката е посланието”. Той не беше техничен, свиреше от сърце и това говореше на хората за самия него. Случваше се да кани в студиото случайни минувачи от улицата, за да ни гледат какво правим.
Нямах представа колко специално беше всичко това, докато не напуснах. Всички в групата бяхме много близки. Ние общувахме помежду си. Понякога Рой ме молеше да се грижа за сина му. Друг път ми даваше самолетни билети, за да посетя родителите си.
След всяко шоу ние правехме партита с местните хора и получавахме в замяна голямо количество храна за душата. Никога не съм преживявал подобно нещо отново. Вече 42 години, откакто съм напуснал бандата, но всеки път, когато Рой идва в Токио, където живея, той ме кани на сцената и разказва на публиката колко много ме обича”.
Преди броени дни дойде радостната новина за българските почитатели на Айерс. На 12 ноември той идва за първия си концерт в София! 78-годишната джаз-фънк легенда ще излезе на сцената на Sofia Live Club.
Нека преди концерта му на родна земя подгреем с някои от най-интересните варианти на тази иконична композиция. Започваме с дуета на Айерс със соул дивата Ерика Баду, записан за албума му „Mahogany Vibe” от 2004:
Една от заслужаващите внимание кавър версии е тази на Мери Джей Блайдж. Песента излиза през 1994 г. под името „My life” и е част от едноименния й албум. Тук Мери използва основната музикална тема на Айерс, като прибавя свой текст:
Не по-малко впечатляващ е вариантът на японския тромпетист Такуя Курода. С вокалите му помага една от звездите на съвременния джаз – Хосе Джеймс. Резултатът е близо 10 минутен пир за феновете на есид джаза:
Като отворихме темата покрай Хосе Джеймс за мъжките вокали, няма как да не споменем и кадифения кавър на Сеу Жоржи:
Ще завършим подобаващо музикалната ни слънчева разходка с Д’анджело, който ни омагьосва с топъл соул плюс щипка ар енд би:
Фотографии: Jenna Sterner/NPR, David Redfern
