Двама кубинци от различни поколения, но с еднаква чувствителност. Пиано, цигулка и глас. Класика и сантерия. Божествено отвсякъде. Така най-кратко мога да определя първия съвместен албум на Омар Соса и Илян Канисарес.
Водите в заглавието са колкото реални, толкова и обиталище на духове и легенди, повикани и отзовали се на медиумите, връщащи джаза към някои от афро-корените му и разхождащи го до другите, европейските.
В Париж, в студиото на ФИП (обществената отворена за многообразието музикална програма) през март 2017 Омар Соса кани Илян за две парчета, а година и половина по-късно първото, „За Хавана и други носталгии“ се превръща в пилотен сингъл на наскоро излезлия албум.
Инструменталното интро е отстъпило място на силна акапелна заявка, след която не откриваме и следа от цигулката от първата среща до разработката на темата. Гласът привидно налага ритъма на пианото, доста позабавен от концертната им премиера, но в никакъв случай по-малко убедителен.
Сънародникът им на перкусиите – Инор Сотолонго има доста деликатни моменти, особено в дуото на Илян цигуларката с Илян вокалистката, което е и разликата на версията в албума от тази в сингъла.
Мелодиите текат и разделят, но и (се) събират. Досегашните ни срещи с Омар композитора и отдадения на инструментални експедиции (с Паоло Фрезу – „Душа“, със Секу Кейта – „Прозрачни води“) предразполагаха с философските си измерения към бъдещи вокални авантюри и тази с Илян определено е сред обещаващите. Първо интегрално слушане – разбира се, в деня на откриването на Америка – в стрийм Дуенде и тук:
