За пръв път обърнахме внимание на младите музиканти от Док ин абсолют по време на гостуването в Бинар на директора на джаза в Люксембург, Патрис Урбет. Сега ги гледаме на живо във Второ студио ден преди концерта им на А to jazZ фестивал, благодарение на същия Патрис и организацията, която ръководи music: LX.
Авторският им дебют е издание на престижния италиански лейбъл САМ jazz, а името им е категорична заявка във времената на подменени ценности, „алтернативни“ факти и въплъщаващите ги виртуални „герои“. Достатъчно е само да обърнете внимание на някои от заглавията им докато ги слушате, за да си дадете сметка, че претенциите им (Pride and Devotion) са с покритие, без да изпускате и хумора в игрите на думи (O-Zone).
Класическо пиано джаз-трио, което ни поднася скулптирана душата си в искрящото лято около нас. Дори в минорните им краски (Submission, Misery) личи волята за избавление, като подобна неподправена решимост краси и поетичните им стремления (Notturno).
Пък и фразата, че в културата няма малки и големи хора и народи е не по-малко валидна и за тях, поданиците на Великия херцог. Не бива да забравяме, че въпреки лукса, в който блести Люксембург, името му носи в корена си светлината.
