Малцина млади хора се връщат в родината си веднъж заминали в чужбина. Още по-малко предпочитат да изберат живота на село пред удобствата и възможностите на големия град.
Йонко Димитров обаче е от друга порода – от онези мечтатели и смелчаци, за които няма неосъществими мечти. Той е един от най-младите кметове в страната. През 2015 г. жителите на село Долна Малина му гласуват доверие и оттогава Йонко става не само техен кмет, но и любимец.
За тези три години животът в селото закипява по различен начин. Като човек на изкуството, Йонко решава да събере още съмишленици и млади хора край себе си и основава Dolna Malina Open Festival. Събитие, което тази година привлече стотици творчески настроени почитатели в Долна Малина.
Учил си кинорежисура и продуцентство във Великобритания, защо реши да се завърнеш в България? Труден избор ли беше за теб?
„Завръщането ми беше по-скоро кауза, насочена към спасяването на семейния бизнес, отколкото труден избор. Имах двупосочен билет до България, тъй като бяхме в края на препродукцията на един късометражен филм, където бях продуцент, сценарист и актьор. Бяхме започнали и няколко реклами за Канада, които завърших тук в България.
Планът беше да отсъствам само за месец, временно, но останах за постоянно. Реших, че ще живея извън града, в село Долна Малина, където живееше дядо ми и където съм прекарал много ваканции, лета и уикенди.“
Прибирайки се в родината, си предпочел да се устроиш на село пред възможностите на големия град. Какви са преимуществата при живота на село? С какво те промени той?
„Наситил съм се на възможностите на големия град. Докато пътувах из Европа и света забелязах, че истинските хората, които дълго са живели в големия град – т.нар. кореняци, са се изнесли някак в периферията и живеят в спокойствие, в тихи селца-квартали, в красиви къщи, дишат чист въздух, наслаждават се на разнообразна природа и са някак по-свободни.
Да, ще кажете, че в чужбина е уреден бърз транспорт и разполагат с големи заплати, за да си го позволят. Сигурно е така, но това вече е факт и в България или поне се чувства промяна.
С какво ме промени ли? Благодарение на тишината, птичките, чистия въздух и природата наоколо станах по-спокоен и уравновесен, имам свобода на мисълта си. Преимуществата при живота на село най-вече са във въздуха, спокойствието, био производствата като кашкавал, сирене, кисело и прясно мляко, яйца, месо, плодове и зеленчуци, чийто собственици познаваш, наясно си реално от къде идва продуктът и как е добит.“
Защо в страната ни все още названието „селянин“ носи отрицателен заряд? Има ли нещо обидно човек да живее в малко населено място?
„Няма нищо обидно от това човек да живее на село, дори си е предимство, но това ще го осъзнаят само малцина.
Относно погрешната представа за човека, който живее на село, и метафората, която срещаме често под формата на „селяндур“ – първото е човек, който живее на село, а второто е проява на егоцентрично аморално поведение, груб характер или манталитет, които все повече се срещат в големия град.“
Ти си един от най-младите български кметове, не те ли уплаши административната работа? Как изобщо се реши да ставаш кмет и с какво спечели сърцата на местното население?
„Ами сега?! Шегата се превърна в реалност.“ – това бяха първите мисли, които нахлуха в главата ми. Имаше доза уплах, но по-скоро от непознатото. Появяваше се лека несигурност и мисли да се оттегля.
В разговорите ми с хората от с. Долна Малина винаги съм питал защо избраха мен, а те споделят, че съм млад и бъдещето е в младите хора. Хората искат промяна и търсят някой, който евентуално да я направи или поне да започне от някъде.“
С какви предизвикателства се сблъска, когато зае поста на кмет? Може ли всеки един млад и образован човек да се справи с кметските задачи?
„Първото ми предизвикателство беше да направя събор, още преди да съм положил клетва като кмет. И благодарение на помощта, оказана ми от местното население, спретнахме един не лош празник на селото. Предизвикателство беше и естеството на работа.
Питах се „Какво прави един кмет?”, „Какви са неговите отговорности и задължения?”. В началото бях изправен пред куп срещи и посещения от жителите на селото. Голям брой хора се впуснаха да дават съвети, наставления и посока за работа, разказвайки ми за миналите години и грешките на предишните градоначалници.
Започнах да се запознавам със закона, правомощията и администрацията като цяло. Разбрах, че кметът на населено място изпълнява ролята на изпълнителна власт, а това е връзката между народа и държавата.
Или казано по друг начин народът иска, а кметът търси начин да изпълни. С това, разбира се, задълженията не свършват, има и куп други ангажименти, които един кмет трябва да върши, служейки на държавата.
Кметските задачи могат да бъдат и много, и малко, важното е да бъдеш човек, а един човек е голям колкото са големи мечтите и стремежите му. Младите хора биха могли да положат основите за бъдещата промяна и да възродят България. Доста млади хора са вече кметове или кметски наместници на населени места и съм сигурен, че се чувства промяна.“
Кои според теб са големите проблеми на българските села?
„Един от най-големите проблеми, които срещам пътувайки из родината, това е централизацията на държавата към големите градове, а оттук се наблюдава и обезлюдяването на малките населени места. За мен това е грешка на високо ниво, защото именно малките населени места крепят една държава. Можем да заимстваме от примера на Чехия и други държави в Европа.
Хубаво е младите хора да излязат извън България, да натрупат опит и средства, а след това да се завърнат в бащината къща, където да инвестират и градят. Тук все още няма конкуренция за много нови бизнеси, които вече по света са твърде развити и пренаселени.“
Кои са начините, по които биха могли да се върнат младите хора на село?
„За мен това е израстване и различен поглед през нова призма, но също така си мисля, че трябва да бъде заложено като политика на държавата.“
Фестивалът, който организираш с всяко издание придобива все по-голяма популярност. Как се разви той през годините и в каква посока би искал да поеме?
Фестивалът (Dolna Malina Open Festival) е част от глобалната ми стратегия за развитие на с. Долна Малина, а именно чрез обединяване на различни звена, гост преподаватели, известни личности, обучения, треньори, режисьори, работилници (уъркшопи), презентации, турнири, конкурси, семинари, представления, шоута и други, да превърнем село Долна Малина в комуникативен, младежки, фестивален арт център, където ежемесечно да се случват различни тематични събития в подпомагане на образованието, изкуството и спорта.
Селото се намира на 28.6 км от центъра на гр. София, това го прави достъпно за хората и засилва възможността за развитие.“
Нека излезем извън пределите на Долна Малина. Каква е твоята по-глобална мечта за България?
„Всички българи по света с натрупания тамошен опит да се завърнат в родината и без страх, а с усилия заедно да възродим една нова, модерна, обединена и силна България. Обединението прави сила, а силата – това сме ние. Апел към всички българи по света!“
Снимки: личен архив
