Горе-долу по едно и също време, съвпадащо с 45-та годишнина на кубинската звукозаписна компания Егрем, двама от любимците ни от Буена Виста Сосиал клуб – Омара Портуондо и Елиадес Очоа излизат на пазара с болера и дансони.
Новото и този път е добре забравено старо, включително и връщането им от многонационалните компании към родната такава. При Омара смисълът е в използване на оригиналния плейбек на първия записан от Егрем албум, един от последните в кариерата на тогавашната „Императрица на дансона” Паулина Алварес, включително и виртуален дует с нея.
Гласът на Омара – „Годеницата на фийлина” при сегашната й възраст нито губи, нито печели в компанията на 50-годишната тогава Паулина и дискът спокойно може да бъде причислен към търговския опит за експлоатиране на едно достойно наследство без тръпката на изненадата, откривателството и свежестта, които може би в средата на 60-те са носили иначе отличните музиканти, аранжори и тонмайстори в току-що създадената национална звукозаписна компания. Е, в интерес на истината сред парчетата в делукс компилацията за годишнината на Егрем има и американски кавъри, по-точно „гавъри” заради антиимпериалистическите текстове на испански в изпълнение и на същата Омара като член на Квартета Лас д’Аида. Няма как да не съм изкушен като част от музикалните ми шеги да не включа в Duende и версията им на Itsy Bitsy Teeny Weeny Yellow Polka Dot Bikini, превърната по време на Карибската криза в „Американската ракета” (може би и заради ядрените опити на атола Бикини) – иначе в архивите на БНР фигурираща и на български с „Врабчетата” като „Бански на лалета”. Не е излишно също и да напомним и за заслугите на Егрем в Африка, където неочаквано няколко страни се оказват буквално без записана музика в радиостанциите си след заминаването на европейските им създатели и кубинската музика вдъхновява голяма част от актуалните афрозвезди успоредно с устните традиции.
Затова и не бяхме учудени при появата и успеха на Афрокубизъм – срещата на Елиадес Очоа с Тумани Диабате, неуспяла в 1995 поради визови неуредици за малийците и дала по този начин на света „спасителния” вариант Буена Виста Сосиал клуб. Но в същата компилация на Егрем ще открием не по-малко интересна версия на хитовото за Афрокубизъм El va y ven de mi carreta, естествено с Cuarteto Patria (част от Афрокубизъм). Извън тази компилация, Елиадес реколта 2011/2 записва три албума за Егрем – този с болера, друг с гуарачи с Банда дел Хигу и трети с инструментали, (включително „Хей, Джуд“, а може би и изпълнената в София версия на „Чикитита“, която редовно звучи в Дуенде), който предстои да излезе на пазара.
В „Болеро за теб” Елиадес разнищва вечните теми за любовта, гордостта, раздялата. Няколко от композициите му са авторски, останалите са версии на популярни за времето си автори. Сред избраните за програмиране парчета по разбираеми причини съм включил и композицията на Луис Маркети и Одилио Ернандес “Entre espumas”. В нея е и есенцията на тази музика, с която – както и със съответното пенливо питие, не трябва да се прекалява. В свободен превод: „ако се влюбиш на бира, забравата изпий с друга бира, ако любовта дойде на маса, сред пяна я изпрати”.
