Ако попитате за супер китарното трио, болшинството от отговорите ще бъдат Ал ди Меола, Джон Маклафлин и Пако де Лусия. Но всъщност то е второто – Ал заема мястото на Лари Кориел (дрогата си казва тежката дума за Лари в онзи момент), така че грешката донякъде е вярна.
Ако попитате за зараждането на джаз-рока или фюжъна, както се наричаше алтернативно по онова време, сигурно отново ще се цитира Маклафлин, донякъде Чик Кърия и, разбира се, Майлз с останалите му сайдмени от края на 70-те. А всъщност албумът от 1969 Spaces, където горните имена (без Майлз) са сайдмени на Лари Кориел (самият той сайдмен на Майлз) е сред най-правилните отговори. От него е и едноименното парче Wrong Is Right.
Ако си мислите, че всеки джаз-китарист е лесно разпознаваем със специфичната си звучност (Пат Матини, Маклафлин и т.н.), изключението, правещо грешката вярна отново е Лари Кориел. В едно свое интервю той си признава, че не му е интересно да стои на едно и също място.
И не на последно място, ако вярвате, че пътят на всеки голям музикант минава през свиренето на стандарти докато се стигне до авторски композиции, твърдението губи сила при Лари Кориел, който едва във втората половина на творческия си път се осмелява да засвири новите класици от Равел и Сарасате през Жобим, до Ленън-Маккартни. В неговата компания вибрафонът на Гари Бъртън и флейтата на Хърби Мен навлизат уверено в джаз-идиома (в края на 60-те Пат Матини заменя Кориел в групата на Гари Бъртън). Пак по това време участва заедно с младия Кийт Джарет в албум на Боб Моузес, който излиза на бял свят почти четвърт век по-късно.
В началните си стъпки Лари свири това, което харесва да слуша – рок(ендрол), през който открива афро-корените на джаза, за да ги преосмисли с лекотата на избрания си инструмент (пианото, с което започва, не му е достатъчно леко да го носи със себе си). Със съжаление, с течение на времето открива, че вече рядко се появяват мелодии, които могат да бъдат вдишвани. Джазът става прекалено сложен, но няма да е светотатство, ако бъде обвинен в това му усложняване.
Времето не му стига в адаптациите на „Война и мир“ и „Ана Каренина“ на Толстой, както и на „Одисей“ на Джеймс Джойс, върху които работи напоследък. Да интерпретира „Пролетното тайнство“ на Стравински по неговите думи не му се отдава толкова, колкото да музицира като Стравински. „Джазът не е да свириш нотите от листа, а да предадеш собствените си емоции“ – обича да казва Кориел. За него талантливите джазмени може да са само 2000, но това значи, че има поне 2000 прекрасни уникални версии на All the Things You Are или Autumn Leaves:
Лари се преселва на небесния сешън при Пако и Майлз ден след свои два концерта в нюйоркския „Иридиум“. Траурната служба е отслужена в будистки храм.
